Градина » Осигурете светлина на растенията

 Осигурете светлина на растенията

Светлината е особено важна за растежа и развитието на зеленчуковите растения. Някои от тях са силно светлолюбиви и не понасят засенчване. При по-слаба светлина силно светлолюбивите растения се изтеглят (изцуляват), остават по-нежни, податливи са на болести и по-малко плододават. Познавайки отношението на растенията към светлината, трябва да се съобразявате при избора на място за отглеждането им в градината.
Силно светлолюбиви са дините, пъпешите, тиквите, пиперът, доматите, грахът, фасулът, краставиците.
Средно светлолюбиви зеленчуци, които могат да понесат леко засенчване, са чесън, лук, салатно цвекло и главесто зеле, а слабо светлолюбиви са салата, спанак, ревен.
Светлинният режим на растенията е възможно да се подобри, като се сеят или засаждат на оптималните за развитието разстояния. Да не се допуска заплевеляване, тъй като плевелите, освен че отнемат хранителните вещества са, и развъдници на вредители, но понякога са и по-високи от отглежданата култура и рязко влошават светлинния режим. Доматите да се култу-чат навреме, така ще могат добре да се огряват плодовете. В парниците и стъклените оранжерии задължително и редовно да се почистват стъклата.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Снежни топки в двора посред лято

Дълга е поредицата от калини и твърде разнообразни по цвят и форма на листата и плодовете са те. Познати са близо сто диворастящи и култивирани вида от рода Калини (Viburnum) към семейство Caprifoliac...

Паламидата се събужда през февруари

Паламидата спада към биологичната група на кореновоиздънковите плевели, които са изключително упорити. Те се размножават както със семена, така и чрез спящи пъпки, които се образуват по корените им. Г...

Запознайте се с кокичевото дърво

Халезията (Halesia caroliniana), известна още като кокичево дърво, е разпространена в горите на планинските склонове, по бреговете на реките във вид на дърво с височина до 12 м. Може да се види и като...

Една опасна болест по лозата

Болестта еска се дължи на гъбата Phaeoacremonium aleophilum. През вегетационния период могат да се наблюдават две форми на болестта. По-често срещаната е т.нар. бавна (хронична), която се характеризир...

Начало