3аради вкусния плод черешата се отглежда в почти всички страни на умерения климат, където зимата е мека, а пролетта е без големи колебания на температурата, повратните мразове и късните слани са рядко явление. У нас тази овошка е разпространена из цялата страна. Почитта към нея се дължи на това, че плодовете се появяват рано, още през пролетта, когато все още няма достатъчно други в изобилие. Черешовите сортове узряват в продължение на шест седмици. В най-южните райони на страната ранните червенеят още към средата на май, в другите - две седмици по-късно. Първите череши не червясват, защото са готови, преди да са се развили ларвите на черешовата муха. Бигаро Моро, Сенека и Ранна черна са най-почитаните ранни сортове.
Към края на месеца готов за бране става Ърли ривърс. Сортът е с едри плодове от типа на хрущялките, с много добър вкус. В началото на юни зрее българският Хеброс. След седмица - сортовете Победа, Конявска черна, Бинг, в края на юни - Наполеон.
След средата на юни и до края на месеца берем Козерска, Ван, Хеделфингенска, Гермерсдорфска, Стар, Стела. Ламберт е късен, узрява даже в началото на юли. Плодовете им са едри и дори много едри, тъмночервени, плътни, хрупкави (хрущялки), с много добър вкус, подходящи са за компот. С изключение на Хеделфингенска, в тази група се включват най-едроплодните и най-висококачествените череши. На повечето места като най-родовити се очертават първите три сорта.
За любителите на жълти череши интересна е Дроганова жълта, тя е родовита, а плодовете й са много подходящи за компот и сладко.
Черешите се берат напълно узрели, може 2-4 дни преди да са достигнали пълната си зрелост. Сортовете, които са с по-меко месо и по-трудно понасят транспорт, се обират до 5 дни преди пълната им зрялост. Плодовете се откъсват с дръжките, за преработка може и без тях.
След появата на филоксерата по нашите земи, болест с икономическо значение за лозята, размножаването на гроздата все по-често става чрез облагородени вкоренени резници. Те се получават като се присадя...
Мелокактусът (Melocactus) е един от най-трудните за култивиране. Характерна за него е шапчицата върху кръглото тяло, която се появява при добре развитите растения. Тя прилича на непропорционална приса...
Мангостинът или мангостан (Garcinia mangostana) е много привлекателно пирамидално дърво, ръстът на което, в зависимост от условията, се колебае от 6 до 25 м. То се нуждае от влажния климат на тропичес...
Колкото красив, толкова непристъпен и бодлив храст е пираканта кокцинеа (Pyracantha coccinea). На височина достига 2- 3 м. Листата му са с елипсовидна форма, ситно назъбени по края, кожести, неопадлив...