При овощните дървета се правят три основни резитби - за формиране на короната, за плододаване и за подмладяване, филизене, пензиране и резитби на зелено се извършват през лятото и са по-ограничени. Зимните са основни, тяхното време е есента, след листопада, до началото на пролетта. При зимните резитби за формиране и подмладяване се премахва голяма част от дървесината и те трябва да се съобразяват с придвижването на резервните хранителни вещества към връхната част на растението. След завършване на вегетацията голяма част от тези вещества преминават от короната към основата на скелетните клони, стъблото и корените. През пролетта се наблюдава обратно движение. Началото на растежа и цъфтежа протича за сметка на тези вещества, докато се оформят първите листа и започне фотосинтезата. Затова ранната есенна и късната пролетна резитба се избягват. Но има и друга опасност - много ниските зимни температури може да предизвикат измръзване на кората и на камбия близо до откритите рани. Тогава зарастването е трудно, а при силни измръзвания - дори невъзможно. У нас такива температури са рядко явление и измръзвания могат да се причинят само при по-големи отрези, каквито се правят най-често при подмладяващите резитби. Замазването на раните с овощарска замазка или блажна боя до голяма степен предпазва наранените части от мраз и от изсъхване.
Изводите
• През есента резитбите не бива да започват много рано, а през пролетта трябва да приключат колкото е възможно по-скоро, преди температурите да са се повишили трайно над 8-10 градуса.
• Когато се налага по-силна резитба, най-добре е тя да започне в края на зимата и да свърши рано напролет.
• При прасковата се правят силни резитби за плододаване, но те засягат основно едногодишни и двегодишни клонки. Резитбата може да започне още през есента, като се оставят повече плодни клонки. Ако през зимата не са измръзнали плодни пъпки, през пролетта допълнително се прорежда.
• Новозасадените и младите дръвчета се режат в края на зимата до началото на пролетта.
Тази изящна лиана е желана красавица за всеки български двор. Природата е сътворила над 250 вида, а човекът ги е кръстосвал така, че е произвел невъобразимо разнообразие от форми. Така например клемат...
Засетият през април градински фасул още в началото на май достига онзи момент от развитието си, в който трябва да се окопае. Това първото окопаване. В южните райони и при по-топла пролет този момент н...
Българинът обича да отгледа сам лимоново дръвче вкъщи, на двора, на балкона. Да си посее сам семката, след това да я ашладиса от лимона на съседа, защото е много хубав. Това е така от край време. Обач...
Смяната на един сорт лози с друг се извършва и чрез присаждане на зелено след развитието на лозите. Наречено е още "на ластар". Когато леторастите достигнат 50-60 см и започнат да се втвърдяват слабо ...
Защо сливата ми няма плод