Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Късните картофи се прибират, когато надземната маса е изсъхнала. Това предполага, че клубените са със здрава кожица и значи ще се съхраняват по-дълго. Подбраните здрави клубени се оставят в тъмно по...
Мелокактусът (Melocactus) е един от най-трудните за култивиране. Характерна за него е шапчицата върху кръглото тяло, която се появява при добре развитите растения. Тя прилича на непропорционална приса...
Брукмансията /Brugmansia/ е храст или малко дръвче от семейство Картофови /Solanaceae /. Неговата родина е Южна Америка. Растението достига височина 1.80 – 6 м. и широчина 150-240 см. Цъфти от къс...
Ериката е малко храстче, което на височина достига до 50-60 см. Има тесни листа и тръбести цветчета, бели или бледорозови, събрани в гроздчета на върха на разклоненията. Храстчето цъфти обикновено пре...