Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Когато купувате фиданка или посадъчен материал за плодни храсти, много внимавайте да не внесете болести в двора си. Защото след това унищожаването на заразите става много трудно, дори невъзможно. ...
Късно през есента, при опадане на около 2/3 от листата, прасковите се пръскат с 2% бордолезов разтвор срещу болестта къдравост. Провеждането на това пръскане е необходимо, за да се опазят листата през...
Това се налага, тъй като семената за производство на разсад за ранните зеленчуци се сеят през януари и началото на февруари, когато почвата може да е доста мокра и негодна за приготвяне на парниковата...
Правилното отглеждане на къпините е важно за тяхното добро развитие и плододаване. През май трябва да се поддържата почвената повърхност в рохкаво състояние и задължително чиста от плевели. Това създа...