Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
И след беритбата ягодите имат нуждата от хранителни вещества. По това време се образуват нови листа и ластуни и се залагат плодните пъпки за следващата година. Затова се препоръчва да се подхранват е...
И за лозата, подобно на другите овощни видове, най-благоприятното време за засаждане е есента. Обяснението е просто - засадените лозички усвояват, образно казано, веднага първите промени на времето ...
Родът на немезиите начислява около 50 вида, разпространени в Южна Африка. Това са едногодишни и многогодишни тревисти растения или полухрасти. Стъблата им са изправени, разклонени, с около 30-60 см ви...
Колцуването се прави 10-12 дни след прецъфтяването на лозите, когато завръзите са колкото грахово зърно. Чрез тази операция се спира движението на асимилати от листата към корените и те се натрупват в...