Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Родина на върбите е Централна Азия, но добре се развиват и у нас 14-15 различни вида, които достигат размера на дърво. Те са бързорастящи, но не дълговечни. Заслужава внимание златистожълтата плачеща ...
Смокинята е едно от най-старите плодни растения на планетата. За нея, заедно с гроздето и маслината, се говори още в Стария завет. В Палестина и Месопотамия е била отглеждана преди 5000 години пр. н.е...
Сега е време за сеитба на късното зеле. Използват се различни сортове. Кьосе 17 е с вкусни зелки, подходящи за кисело зеле, но е много чувствително на мана. Балкан е най-разпространеният у нас сорт за...
В периода около средата на октомври до първата половина на ноември може да се засади на открито едър арпаджик (попска, балучка) за ранно пролетно производството на зелен лук. Използват се главичките с...
Вземете резници, за да вкорените боровинка