Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Обикновената съсънка (Anemone pulsatilla) е позната и под народното название котенце. У нас е широко разпространена из пасища и сухи ливади. Това са многогодишни растения. Стъблото е слабо разклонено,...
Това е силно вредносна болест по лозата. Проявява се като брадавици или буци с различна големина по всички органи на лозата. Те се образуват от разрастване на болната тъкан. Туморите могат да са едини...
Някои работи в лозето са направо задължителни, други в зависимост от климатичните особености на района, формировката на отглеждане или подобряване качествата на гроздето се правят по желание. Филизене...
Репичките имат къс вегетационен период и за ранно производство през пролетта се сеят в края на януари или началото на февруари в топъл парник . Подходящи сортове са Бисер, Сакса и Червени с бели опаш...