Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Откакто се внедри полиетиленовото фолио за оранжерии и тунели, стана възможно по-рано да берем зеленчуци, които традиционно изчакваха топлото време, за да се появят в градината. Ако картофите се отг...
След засяването на готварските тиквички идва редът на едроплодните. Те може да бъдат обикновени или пък мускатни (цигулки). Изискват богати, рохкави и влагоемни почви, обилно наторени с оборски тор. Н...
Самодивската трева е сред любимите подправки на западноевропейците. Тя идва от Азия и се разпространява из цяла Европа, Северна Америка и Мала Азия. Младата надземна част на растението се използва за...
Баклата е силно студоустойчива, с големи претенции към почвената и въздушната влага. Тези й качества позволяват да се засява и предзимно, най-добре в южните райони, където ще презимува успешно, рано н...
Хванете си дрян от семка