Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Странно звучи такава подкана, но е съвсем правдоподобна. Ако ще разполагате с вода през пролетта и лятото, може и да не се съобразите с нея, но в повечето случаи не е така. Трудно се поливат дръвчета,...
Красивата и елегантна плитка от този бавно растящ фикус се получава след много време. В една саксия трябва да имате от три до пет еднакви по възраст и размери растения. Подходящият период за манипулац...
Пролетното облагородяване се извършва обикновено през март. Калемите за присаждане се събират като правило през януари. Те трябва да бъдат автентични, нормално развити, запасени с резервни вещества, с...
Панданусът (Pandanus) принадлежи към сем. Панданови и е едно от препоръчваните за култивиране в жилищни помещения растение. Почти всички пандануси са извънредно декоративни - с тесни, бодливи (подобно...