Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Пресаждането на лимона се прави според развитието му веднъж на 2-3 години. Колкото е по-старо растението, толкова по-рядко се прави това. Най-доброто време за пресаждане е пролетта. Възрастта на лимон...
Портокалът (Citrus sinensis) поизхожда от Южен Китай, Виетнам и предпланините на Хималаите. Среща се навсякъде, където е възможно да се отглежда цитрусови растения. Плодовете са сочни ароматични, и съ...
Причините за окапването на цветовете и завръзите на лимона и на другите цитрусови са много. Цитрусовите, за разлика от болшинството растения, могат да плододават обилно и без оплождане. Даже, най-висо...
В своето многогодишно развитие дървесните овощни растения преминават през няколко основни периода. Има различни становища по отношение на техния брой, но от практиктическа гледна точка най-приемливо е...