Фаукарията (Faucaria) е много подходяща за любители на екзотика. Това привлекателно сукулентно растение произхожда от Южна Африка. Привлича вниманието от пръв поглед със странния си строеж. Растенията оформят ниски розетки от листа, като се подреждат плътно една до друга. Растежът е много бавен, така че за няколко години достигат едва 8-10 см височина.
Листата са месести, наредени по два срещуположно. Те са почти триъгълни, а по периферията им са наредени внушителни израстъци, подобни на зъби. Поради тази причина наричат растението „тигрови челюсти”. В същност тези зъбчета на пипане са нежни, месести, както листата, които украсяват. При тигровата фаукария зъбчетата са 10-12, при вълчата са 6-8, а при котешката – 4-6. Дължината на листата достига до 5 см. Баграта им е светлозелена, с леко сив оттенък, поради восъчния налеп. През лятото фаукарията цъфти с ярко златистожълти цветове. Когато се разтворят, те са плоски и много наподобяват съцветие на глухарче. Достигат до 5 см в диаметър.
Изискванията на тези растения към светлитата са големи. Най-добре се развиват на южни прозорци при пряко огряване от слънцето. През лятото може да бъдат изнасяни на балкони или тераси. По природа си имат достатъчно запаси от вода, затова растенията се поливат умерено. Тъй като листата не понасят мокрене, най-добре е да се полива в подложката. От ноември до февруари включително фаукарията прекарва „зимен сън”, затова тогава не трябва да се полива. В този период протича формирането на цветовете. Погрешно проведено поливане, не само може да смути този покой, но и да предизвика загниване на кореновата система или на ниско расположените листа. Скромни са изискванията й и по отношение на въздушната влажност. Нейно ценно качество е, че понася сухия въздух в помещенията с парно отопление безболезнено.
Топлината е любимият фактор, който прави тези растения ”щастливи”. През лятото температурата може да достигне до 30 градуса. Когато почиват обаче оптималната температура е около 10-15 градуса.
Фаукарията се размножава по няколко начина, но трудно. Въпреки че се използват семeна, или се вкореняват листа, любителите най-успешно се справят, като вкореняват новообразувани розетки. Те се отделят през пролетта от възрастни растения. Засаждат се в почвена смес от равни части пясък и чимовка. През една-две години се присаждат в по-големи саксии.
Това досадно насекомо се храни с цветовете на много растения, предимно овощни видове – ягоди, череши, ябълки, круши, кайсии, праскови и т. н. Не прощава на зелето и другите кръстоцветни растения, може...
Има го навсякъде из страната и понякога нанася сериозни щети. Напада предимно вишната и черешата, но от него може да пострадат сливите, кайсиите, прасковите, ябълките, че и някои други плоди дръвчета....
Хлорофитумът (Chlorophytum) е сред най-популярните стайни растения и това не е свързано само със свежия му и привлекателен вид. Причината е, че хлорофитумът е едно от най-лесните за отглеждане растени...
Махалебката, песъкиня дива череша (Prunus mahaleb L.) е едър храст или дърво от сем. Розоцветни. Разпространена е в Централна, Източна и Югозападна Европа, Кавказ, Средиземноморието, Югозападна Азия. ...