Фаукарията (Faucaria) е много подходяща за любители на екзотика. Това привлекателно сукулентно растение произхожда от Южна Африка. Привлича вниманието от пръв поглед със странния си строеж. Растенията оформят ниски розетки от листа, като се подреждат плътно една до друга. Растежът е много бавен, така че за няколко години достигат едва 8-10 см височина.
Листата са месести, наредени по два срещуположно. Те са почти триъгълни, а по периферията им са наредени внушителни израстъци, подобни на зъби. Поради тази причина наричат растението „тигрови челюсти”. В същност тези зъбчета на пипане са нежни, месести, както листата, които украсяват. При тигровата фаукария зъбчетата са 10-12, при вълчата са 6-8, а при котешката – 4-6. Дължината на листата достига до 5 см. Баграта им е светлозелена, с леко сив оттенък, поради восъчния налеп. През лятото фаукарията цъфти с ярко златистожълти цветове. Когато се разтворят, те са плоски и много наподобяват съцветие на глухарче. Достигат до 5 см в диаметър.
Изискванията на тези растения към светлитата са големи. Най-добре се развиват на южни прозорци при пряко огряване от слънцето. През лятото може да бъдат изнасяни на балкони или тераси. По природа си имат достатъчно запаси от вода, затова растенията се поливат умерено. Тъй като листата не понасят мокрене, най-добре е да се полива в подложката. От ноември до февруари включително фаукарията прекарва „зимен сън”, затова тогава не трябва да се полива. В този период протича формирането на цветовете. Погрешно проведено поливане, не само може да смути този покой, но и да предизвика загниване на кореновата система или на ниско расположените листа. Скромни са изискванията й и по отношение на въздушната влажност. Нейно ценно качество е, че понася сухия въздух в помещенията с парно отопление безболезнено.
Топлината е любимият фактор, който прави тези растения ”щастливи”. През лятото температурата може да достигне до 30 градуса. Когато почиват обаче оптималната температура е около 10-15 градуса.
Фаукарията се размножава по няколко начина, но трудно. Въпреки че се използват семeна, или се вкореняват листа, любителите най-успешно се справят, като вкореняват новообразувани розетки. Те се отделят през пролетта от възрастни растения. Засаждат се в почвена смес от равни части пясък и чимовка. През една-две години се присаждат в по-големи саксии.
На много места в страната вече берат орехите. Това е фасулска работа - биха казали мнозина. Но не е съвсем така. Избързването е толкова вредно, както и закъснението. Околоплодниците на полузелените пл...
В широката практика овощните дръвчета и храсти се размножават чрез вкореняване на отделни части от тях или чрез присаждане на части от едно растение върху друго. Това е така нареченото вегетативно ра...
Дицентрата е необикновено изящно растение, известно в културата от началото на XIX век. Французите го наричат сърцето на Жанет, немците – цвете на сърцето, в Русия е известно като разбито сърце, а у н...
Щитоносните въшки са едни от най-честите неприятели по лимона. Те са различни видове, но повредите от тях са все едни и същи. Смучат сок и с това ощетяват растението, което в крайна сметка може и да з...