Настанете лютичето край вода

В цветарството са известни около 20 вида лютичета, произхождащи от семейство Ranunculus. Най-разпространено е азиатското лютиче (Ranunculus asiaticus), което се среща в югоизточната част на Европа и Азия. Представлява растение със слабо разклонено стъбло с дължина 30 - 50 см. Листата му са три-делни, а зелените части са покрити с власинки. Цветовете са единични, събрани в по-малки съцветия с диаметър около 4-6 см. Голяма част от градинските форми имат кичести или полукичести цветове. Окраските са ярки и разнообразни, включващи бялата, розовата, оранжевата и тъмносинята багра. Цъфти в началото на лятото през юни.

Къде да го засадим

В градината за лютичето изберете защитено място с богата, неутрална, леко влажна почва. Засадете коренищата през май на дълбочина 4 - 5 см, а разстоянието между отделните растения трябва да е 12 - 15 см.
След като растението прецъфти и листата му изсъхнат, изсушете коренището и го оставете в сандъче. После го съхранявайте в перфорирани хартиени пликове до началото на пролетта.
Другият разпространен градински вид е Ranunculus acris, който вирее в горите в Европа и Азия. Цъфти през юни с големи кичести цветове, обагрени в различни оттенъци на жълтата гама. Видът е устойчив и може да се развива добре и на полусянка. Почвата трябва да е богата и влажна. Най-добре ще се чувства край ручеите и водоемите. В края на лятото на всеки 4-5 години може да разделите растението.

Как се хваща

Лютичето се размножава като внимателно се отдели коренището след изкопаването му. Става и със семена, които са събрани през същата година, които се засяват през октомври - ноември в парник или през март също в парник. В годината на посева цъфтят рядко, необходимо е да ги изкопаете, когато изсъхнат листата и да ги съхраните до следващата пролет.