Хамамелисът виржиниана (Hamamelis virginiana), наричан още вълшебен орех, е представител на рода хамамелис, който е известен с ранния пролетен или късния есенен цъфтеж. Представлява листопадно дърво или храст с кафяви, леко окосмени клонки, тъмнозелени кожести листа и яркожълти, двуполови цветове.
Видът хамамелис виржиниана цъфти през октомври-ноември.
Естествените му местообитания се намират в южната част на Северна Америка. Расте из горите, речните долини на плодородни почви.
Представлява храст, обикновено с височина 3 м (понякога до 5 м) или дръвче, често многостволно. Листата са последователни, обратнояйцевидни, до 15 см дълги, в основата асиметрични, в горната част назъбени, яркозелени, като млади са окосмени, през есента са яркожълти, по-рядко червени. Започва да цъфти на 8-10-та година, през октомври до настъпването на големите студове. Венчелистчетата на цвета са 1,5-2 см дълги, чашката вътре е кафяво-жълта. Плодовете узряват през есента на следващата година. Съединени по двойки семенните кутийки са къси (до 1,5 см), първоначално зелени, а след това светлокафяви, твърди, с два шипа. Във всеки плод има по две неголеми гладки, блестящи черни семки. Когато узрелите кутийки се разцепят, семената се изсипват. Разпукналите се плодове могат да останат на клонките на храста няколко години. Известна е градинската форма рубесценс, която е с червени венчелистчета и жълто-кафява чашка на цвета.
Хамамелис виржиниана може широко да се използва както като единично дърво, така и като участник в група, сред дървета и храсти и на бреговете на водоемите. Листата, младите филизи и кората на растението съдържат етерично масло, което се използва при приготвянето на кремове, лосиони и балсами. Във фармацията маслото се добавя в течните мазила и свещичките. Настойката от листата на хамамелиса се е използвала индианците като противовъзпалително средство.
Семената се съхраняват в плътно затворени съдове в прохладно помещение. За да покълнат, се нуждаят от стратификация при 1-5 градуса в продължение на 3-4 месеца. Препоръчва се двуетапна стратификация – първата при 20-30 градуса в продължение на 2 месеца и втората – при 1-5 градуса в продължение на 3 месеца. Дълбочината на засаждане е 2-2,5 сантиметра.
Малината обикновено не се включва в сеитбооборотните планове, но тя може да се засади на същото място най-рано след 4-5 години. През това време почвата се използва от култури, които ще възстановят стр...
През последните години на нашите балкони все по-често може да се види едно интересно растение, което не се бои от студа и ги краси до първа пролет. Ериката е много популярна и обичана в северните стра...
Антракнозата (Colletotrichum fragariae) е икономически опасна гъбна болест по ягодата. Тя включва повреди по плодовете, пъпките, цветовете, листните дръжки, ластуните, кореновата шийка и листата. Повр...
Предварителна подготовка на почвата за отглеждане на главестото зеле се извършва главно през есента. Ако тогава не сте изорали дълбоко, може да го направите и сега. Средно ранното зеле се сее в края н...