Хамамелисът виржиниана (Hamamelis virginiana), наричан още вълшебен орех, е представител на рода хамамелис, който е известен с ранния пролетен или късния есенен цъфтеж. Представлява листопадно дърво или храст с кафяви, леко окосмени клонки, тъмнозелени кожести листа и яркожълти, двуполови цветове.
Видът хамамелис виржиниана цъфти през октомври-ноември.
Естествените му местообитания се намират в южната част на Северна Америка. Расте из горите, речните долини на плодородни почви.
Представлява храст, обикновено с височина 3 м (понякога до 5 м) или дръвче, често многостволно. Листата са последователни, обратнояйцевидни, до 15 см дълги, в основата асиметрични, в горната част назъбени, яркозелени, като млади са окосмени, през есента са яркожълти, по-рядко червени. Започва да цъфти на 8-10-та година, през октомври до настъпването на големите студове. Венчелистчетата на цвета са 1,5-2 см дълги, чашката вътре е кафяво-жълта. Плодовете узряват през есента на следващата година. Съединени по двойки семенните кутийки са къси (до 1,5 см), първоначално зелени, а след това светлокафяви, твърди, с два шипа. Във всеки плод има по две неголеми гладки, блестящи черни семки. Когато узрелите кутийки се разцепят, семената се изсипват. Разпукналите се плодове могат да останат на клонките на храста няколко години. Известна е градинската форма рубесценс, която е с червени венчелистчета и жълто-кафява чашка на цвета.
Хамамелис виржиниана може широко да се използва както като единично дърво, така и като участник в група, сред дървета и храсти и на бреговете на водоемите. Листата, младите филизи и кората на растението съдържат етерично масло, което се използва при приготвянето на кремове, лосиони и балсами. Във фармацията маслото се добавя в течните мазила и свещичките. Настойката от листата на хамамелиса се е използвала индианците като противовъзпалително средство.
Семената се съхраняват в плътно затворени съдове в прохладно помещение. За да покълнат, се нуждаят от стратификация при 1-5 градуса в продължение на 3-4 месеца. Препоръчва се двуетапна стратификация – първата при 20-30 градуса в продължение на 2 месеца и втората – при 1-5 градуса в продължение на 3 месеца. Дълбочината на засаждане е 2-2,5 сантиметра.
В райните с мека зима, най-често в Южна България, главестото зеле може да се отглежда на открито и през зимата. За това производство се използват само определени сортове, които притежават много добра ...
Дори и мушкатото да е покрито с цветове, трябва бавно да го подготвите за зимата. Бързо настъпващите студове могат да го повредят. Често саксиите с мушкатото се покриват с компост. За да подготвите...
Засаждането на растенията на постоянното им място се извършва през май или през юни, което зависи от датата на засяване на семената за производството на разсад. Целината има дълъг вегетационен период,...
Лобелията, висяща или нискорастяща, е прекрасно цвете за украса на балкони и тераси. Отглеждането на разсада не е съвсем проста работа, но не е и нещо много сложно. За засяване на разсада може да изпо...