Каланхоето отдавна е сред любимците в градинката на перваза. Това чудесно растение от семейство Дебелецови (Crassulaceae) произхожда от тропиците на Африка, Азия и остров Мадагаскар и се отнася към т. нар. цъфтящи сукуленти. Най-често измежду 130-те представители на рода се отглежда каланхое блосфелдиана. Това е полухрастче с прави голи стъбла, високо от 15 до 30 см. Листата са едри – до 8 см на дължина, месести, блестящи, твърди. На цвят са тъмнозелени, а краищата им са назъбени. Цъфти продължително време с многобройни дребни цветчета, събрани в гроздовидни съцветия. Те са обагрени много разнообразно – в бяло, жълто, оранжево, розово, червено, цикламено, лилаво.
Оптималната температура, за да вирее добре, е 10-20 градуса. Мястото трябва да е добре огрявано от слънцето. През пролетта и лятото се полива умерено, а през есента и зимата водата силно се ограничава. Почвата не бива да се преовлажнява, защтото растението става податливо на болести и неприятели. Най-добре е в подложката да се налее малко вода със стайна температура. Растението само ще регулира водния си баланс, а въздухът наоколо ще се овлажни.
Цъфтежът обикновено трае от декември до март. След като прецъфти, каланхоето се подрязва и саксията се поставя на тъмно. Може и просто да се покрие с похлупак от тъмна хартия. Поливането се прекратява и растението се оставя да отдъхне за месец. След това отново се поставя на добре осветено място и поливането се възобновява. Скоро ще се появят новите цветове.
Размножаването е лесно – резници и листа се вкореняват без проблеми във влажна почва. По-трудно се отглежда каланхое от семена.
Ако ви посъветват да излекувате хремата си със сок от каланхое, знайте, че това няма да стане. Но със сигурност с негова помощ ще отпратите депресията, предизвикана от сивите зимни дни.
Тайните на успеха
Светлина: Ярка и обилна.
Вода: Не бива да е в излишък.
Влажност на въздуха: Предпочита по-сух въздух.
Подхранване: През лятото.
При домашни условия оцет може да се приготви от вино, съдържащо 7 - 8 об. % алкохол, тъй като оцетните бактерии не могат да се развиват нормално в силноалкохолни вина. Ако виното съдържа по-висок проц...
Вкоренените лозички се изваждат от вкоренилището в късна есен и до настъпването на студовете не остава много време да бъдат засадени на новото им място. Затова обикновено се налага повечето от тях да ...
В основните лозарски райони цъфтежът на лозите започва в края на май-началото на юни. По-високата температура в началото на вегетацията може да го ускори. В места с по-хладен климат цъфтежът настъпва ...
Пресаждането на лимона се прави според развитието му веднъж на 2-3 години. Колкото е по-старо растението, толкова по-рядко се прави това. Най-доброто време за пресаждане е пролетта. Възрастта на лимон...