Родът Циния носи името на професора по ботаника G. Zinn (1927- 1959). Видовите от този род произхождат от Северна и Южна Америка. В Европа са пренесени в средата на 18 век.
Като декоративно растение се отглежда видът Циния елеганс. Цялото растение е овласено. Цветните кошнички имат кръгла сенниковидна форма. Големината и формата на съцветията, в зависимост от сорта, биват едроцветни и дребноцветни, кичести и полукичести. Височината на растенията също зависи от сорта. На височина достигат 70-80 см, а ниските са до 30 см. Маргаритоподобните съцветия имат различни багри, освен синя. Отрязани и натопени във вода, издържат дълго време.
Цинията се размножава чрез семена. Те запазват кълняемостта си 3-4 години. Сеитбата се извършва през март в студени парници или в сандъчета, поставени в оранжерии при t° 8-10°С. Растенията поникват за 3-4 дни. Веднага щом се разтворят първите същински листа, разсадът се пикира. Всяко растение се засажда в самостоятелна саксийка, като листенцата да са над повърхността на почвата. Ден-два след тази операция разсадът се държи на сянка. Температурата е от 10 -13 °С е достатъчна. Полива се при необходимост. Когато разсадът се възстанови от преместването, трябва да се закали. Така се подготвя за нов живот на открито. Проветрява се по-често и се намалява температурата за около седем дни. По този начин растенията се аклиматизират към по-суровите външни условия. Ако има съмнения, че не са достатъчно закалени, може да се поставят за няколко дни на заслонено място.
На постоянно място цинията се засажда през май-юни, когато времето позволи, на разстояние 30-40 см в зависимост от сорта.
Изисквания
Цинията не е особено взискателно растение. Тя се развива най-добре на открити, слънчеви места и пропускливи почви. Това цвете понася по-леко засушаването, отколкото излишъка на влага. В хладно и дъждовно лято растенията боледуват, късно започват за цъфтят и често се случва съцветията да загниват. Цинията започва цъфтежа си два, два и половина месеца след сеитбата и продължава до падане на сланите. Ниските форми са идеални за отлеждане в саксии на балкона.
От доста отдавна у нас оранжерийната белокрилка е най-опасният неприятел на зеленчуковите култури. Въпреки, че срещу нея производителите правят не малък брой пръскания в много случаи получените резулт...
За късно производство на зелен фасул се избира почва чиста от плевели и осигурена с поливна вода. За предпочитане са глинесто-песъкливите, леките черноземи,речните наносни и богатите на вар почви. Не ...
Атрагената (Atragene) е от семейство Лютикови. Представлява храстовидна лиана с дървенисти стебла, която се хваща за опората си с помощта на завиващите се дръжки на листата. Цветовете са единични, скр...
В зависимост от вида, сорта и физиологичното състояние растенията понасят различно студа. Ледените кристали, които се образуват в клетките, понякога причиняват напълно измръзване. Но друг път не са то...
Време е да засадите фрезиите