Основно засаждането на лилиумите става в ранна есен. Оптималният срок за тази цел е септември-октомври. При условие на топла есен луковиците успяват да се вкоренят. При ранно настъпване на студовете трябва да ги укриете с изолиращ материал.
Преди засаждането луковиците се промиват на течаща вода и след това за 20-30 минути се потопяват в разтвор на калиев перманганат (5 г на 10 литра вода), за да се предотврати появата на гъбични заболявания по луковиците.
Минималната дълбочина, на която се садят луковиците, е равна на три пъти техния диаметар, тоест колкото е по-голяма луковицата, толкова по-дълбоко се сади. Оптималната дълбочина е около 20 см. Тя позволява на лилиумите да презимуват добре и да дадат обилен цвят. Белият лилиум трябва да се сади на по-малка дълбочина – 3-5 см. На дъното на ямката се насипва тънък слой речен пясък, под дъното на луковицата се прави купчинка от пясък и внимателно се разпределят корените в нея. Отгоре се посипва малко пясък и подготвената преди това почва. Не се полива веднага, а след 1-2 дни.
Новите насаждения се мулчират с торф или компост, през есента се покриват с опадали листа или клонки на дебелина 15-20 см. Ориенталските лилиуми не трябва да се откриват докато времето не се установи трайно хубаво, иначе могат да им измръзнат пъпките в случай на пролетни студове.
Местата за лилиумите не трябва да се затлачват от пролетни или есенни води. За американските видове и сортове са нужни участъци с влажна кисела почва. По-пищно лилиумите се развиват в условията на леко засенчване за няколко часа през деня. На тежки глинести почви е нужен дренаж. За да направите почвата по-въздухо- и водопроницаема ще ви помогнат пясъка, торфа, листовката, засяването на сидерати. Трябва да садите лилиумите така, че градинските пътечки да са от южната им страна, тогава цветовете ще гледат към тях.
На пръв поглед тези рядко отглеждани у нас растения лесно могат да се вземат за обикновени хвойнови храсти. Докато не цъфнат! Тогава всеки, който има макар и бегли ботанически познания, ще се замисли ...
Геогенантусът (Geogenanthus) е изключително красиво, но капризно растение. Отнася се към сем. Commelinaceae. Родът е малък, включва само 4 вида, от които като декоративни се отглеждат два: вълнист ге...
Планинското растение бабако (Carica pentagona) от сем. Папаеви расте във високите долини на Андите, разположени в съвременния Еквадор. Наричат го още бабао. През 1793 г. семената му попаднали в Нова З...
Бялото гниене е често срещано заболяване по чесъна. Болестта започва да се наблюдава на полето и след това при съхранение. На полето се наблюдават отделни растения, които изостават в развитието си и д...