Растението Scirpus cernuus, наричано още стайна тръстика, произхожда от субтропичните региони на Средиземноморието. Това е многогодишно тревисто растение с изящни тънки листа, които, подобно на струи на фонтан, се разпиляват в различни посоки. Листата напомнят тънки косми, с израстването се извиват красиво като дъга.
На края на изящните тънки стъбла, които падат ниско встрани, през пролетта се появяват фини цветове. Отначало те са кафяви, а след това, когато се разтворят, стават бели и тогава растението изглежда като украсено с памучни топчици. Цъфтежът е дълъг и продължава от пролетта до началото на лятото. Понякога е възможно цъфтежът да продължи цяла година.
Тръстиката предпочита полузатъмнените места и трудно понася преките слънчеви лъчи. През зимата тя се нуждае от топлина. Минималната температура, при която може да се отглежда през този сезон, е 12 градуса.
Това е типично блатно растение, затова има нужда от обилни поливки и висока влажност на въздуха. Саксията с растението трябва да се постави в чинийка и да се следи в нея постоянно да има вода. Много е полезно понякога растението да се пулверизира, особено в силно затоплените помещения. От март до септември трябва да се подхранва веднъж на две седмици с торове за декоративно - листни растения. Тръстиката не се нуждае от зимна почивка, тя цяла година се чувства много добре в стаята, разбира се, при осигуряване на достатъчно висока влажност на почвата и въздуха.
Растението се слага в субстрат за папрати. Сместа може да приготвите и сами от торф, листовка и груб пясък в съотношение 3:3:2. При течение или недостатъчни поливки краищата на листата потъмняват и се стига до гибел на растението.
Събраните семена може да се засеят през пролетта в смес от градинска пръст, торф и пясък в равни части. Съдът с тази смес се поставя в кашпа, пълна с вода. След няколко седмици младите растения се разсаждат в отделни саксийки. Лесно може да се размножи растението и като се раздели, но по-добре е това да става със семена. Получените растения по правило са по-издръжливи и пищни.
Карфиолът е взискателен към условията за отглеждане. Най-добре се развива при температура 14-18 градуса от началния растеж до образуване на главите. При настъпване на горещините (28-30 градуса) главит...
Обикновено, когато въпреки естествената захарност от гроздето, някои винари прибавят допълнително захар, образуваният алкохол спира нормалната ферментация понеже спиртните ферменти не понасят голяма с...
В рода Цианотис (Cyanotis) са включени около 50 вида листнодекоративни растения. Всички те приличат на много известната у нас традесканция, тъй като са от едно семейство - Cammelinaceae. Най-често се ...
В рода на цикламата (Cyclamen) има над 15 вида, сред които само няколко са подходящи за отглеждане навън. За нашата страна от значение е C. europeum, която се среща в Търновско, Средни Родопи, Средна ...