Заради омайната му красота, обвеяна с много скромност, ахименесът (Achimenes) е наречен още “вълшебно цвете”. Стъблата му са много нежни, лесно полягат и достигат до 30 см дължина. Елиптичните листенца увеличават декоративността с червеникавият си оттенък. Оригиналните тръбовидни цветчета са със заоблени венчелистчета. Баграта им най-често е лилаво-виолетова, но има сортове с червени цветове. Цъфтежът продължава от юли до октомври.
През зимата растенията прекарват относителен покой. Грудките продължават да живеят, като в тях протичат процесите на образуване новите стъбла и цветове. Тогава саксиите трябва да са на тъмно, но топло място, като температурата е около 16С. Полива се рядко и колкото почвената смес да не изсъхне.
През пролетта покоят вече е преминал, затова започнете постепенно да увеличавате количеството на поливната вода. Много скоро ще установите, че старата саксия е препълнена от дребни грудки. Ще трябва да ги разделите и да ги засадите в нови съдове. Това можете да сторите и по-късно, когато се появят пониците, но тогава ще трябва да работите много внимателно, защото те са крехки и чупливи. Бъдете сигурни, че ще отгледате красиви растения, защото ахименесът не е много капризен.
За да се развиват растенията добре, съставяйте почвената смеска от листовка, градинска почва, добре разложен оборски тор и пясък в съотношение 3:2:1:1. Подходящи са саксии № 10-12, добре дренирани. В една саксия може да има по 3-4 млади растения. Оригинални са композициите от два вида. В центъра на саксията се засажда високият вид, а отстрани по-ниският, или такъв, с падащи стъбла.
По време на цъфтежа поливайте редовно. Въпреки че обичат светлината, растенията предпочитат леко да са засенчени. За да задоволите жаждата им за влажен въздух, често проветрявайте помещенията и близо до саксията поставете съд с вода за изпаряване. Но запомнете, въпреки предпочитанията на ахименеса към влажен въздух, листата не трябва да се мокрят, дори с фино пулверизирани капки!
Известно е още и като "епифилум", а сега ще го намерите в каталозите като "шумбергия". Много сполучливо е и руското му име "новогодишен фенер". И наистина, когато растени...
Родина на кливията (Clivia miniata) гористи местности на Южна Африка и това определя нейното поведение у нас и грижите, от които се нуждае. Това растение развива малко на брой корени, но дълги и ме...
Свободнорастящата корона се прилага в личния двор, вила или върху малка площ, където процесите на резитба и беритба на плодовете няма да се механизират. Тази резитба се характеризира с това, че до вс...
Ако сте засели като втора култура корнишони, за да получите оптимално оформени и правилни плодове, трябва да полагате много грижи за тях. В какво се изразяват тези грижи: Направете телена конструкци...