Заради омайната му красота, обвеяна с много скромност, ахименесът (Achimenes) е наречен още “вълшебно цвете”. Стъблата му са много нежни, лесно полягат и достигат до 30 см дължина. Елиптичните листенца увеличават декоративността с червеникавият си оттенък. Оригиналните тръбовидни цветчета са със заоблени венчелистчета. Баграта им най-често е лилаво-виолетова, но има сортове с червени цветове. Цъфтежът продължава от юли до октомври.
През зимата растенията прекарват относителен покой. Грудките продължават да живеят, като в тях протичат процесите на образуване новите стъбла и цветове. Тогава саксиите трябва да са на тъмно, но топло място, като температурата е около 16С. Полива се рядко и колкото почвената смес да не изсъхне.
През пролетта покоят вече е преминал, затова започнете постепенно да увеличавате количеството на поливната вода. Много скоро ще установите, че старата саксия е препълнена от дребни грудки. Ще трябва да ги разделите и да ги засадите в нови съдове. Това можете да сторите и по-късно, когато се появят пониците, но тогава ще трябва да работите много внимателно, защото те са крехки и чупливи. Бъдете сигурни, че ще отгледате красиви растения, защото ахименесът не е много капризен.
За да се развиват растенията добре, съставяйте почвената смеска от листовка, градинска почва, добре разложен оборски тор и пясък в съотношение 3:2:1:1. Подходящи са саксии № 10-12, добре дренирани. В една саксия може да има по 3-4 млади растения. Оригинални са композициите от два вида. В центъра на саксията се засажда високият вид, а отстрани по-ниският, или такъв, с падащи стъбла.
По време на цъфтежа поливайте редовно. Въпреки че обичат светлината, растенията предпочитат леко да са засенчени. За да задоволите жаждата им за влажен въздух, често проветрявайте помещенията и близо до саксията поставете съд с вода за изпаряване. Но запомнете, въпреки предпочитанията на ахименеса към влажен въздух, листата не трябва да се мокрят, дори с фино пулверизирани капки!
В стремежа си да имат по-голям добив мнозина градинари се "престарават". Трябва обаче да знаят, че цветното зеле натрупва по-големи количества нитрати, ако се прекали с азотното подхранване. От това п...
На местата, където няма опасност от частични измръзвания (у нас те са много рeдки), смокинята се формира като едностъблено дръвче. В повечето случаи се оформя като храст. За целта след засаждането се ...
Това заболяване се среща най-често по плодовете на доматите, пипера и патладжана. Засяга най-вече зелените доматени плодове, по върховете на които се образуват дребни воднисти петна. Впоследствие те с...
Калцеоларията (Calceolaria), наричана пантофче, произхожда от Южна и Централна Америка. Родът й е голям – представен е от около 200 вида тревисти, полухрастовидни и храстовидни растения. Като саксийн...