Направете листата на кротона по-пъстри

В литературата по цветарство кротонът е по-известен като кодиеум. Той е един от най-желаните листнодекоративни видове, отглеждани в саксии. Цени се заради изключително красивите, едри кожести листа. По форма те биват най-различни - овални, удължени, подобни на дъбови листа, целокрайни или с врязана периферия. Но най-чаровното у тях са приказните комбинации на шарки от багри в червено, розово, кафяво или жълто, фантастично вписани в зеленото. В резултат на дълга селекционна работа и отбор от този вид са създадени много сортове, формата на листата и обагрянето до такава степен са различни, че непосветеният трудно би ги отнесъл към един и същи вид.
На тази красота обаче бихте се възхищавали, ако стриктно спазвате изискванията на растенията. В помещенията целогодишно трябва да се поддържа равномерна температура, която никога не бива да стига стойности, по-ниски от 18°С. Листата ще са обагрени пищно, ако растенията са поставени на светло място, но не и на пряко слънце.
Недостигът на светлина, както и прякото огряване от слънцето, са фатални не за живота, а за желания изпъстрен външен вид на растенията. При необходимост променяйте мястото или през обедните часове използвайте подходящи завеси за засенчване от пряко попадение на слънчеви лъчи върху листата. Това са много тънки нюанси, до които сами трябва да достигнете, за да задоволите биологическата потребност на растенията.
При сорт Carrierei листата са удължено елиптични, със заострен връх. Младите листа са жълти, затова изглеждат като широко разтворен жълт цвят на върха на младите клонки. С възрастта придобиват много тъмнозелена периферия и червена централна част. Коренно различен е сорт Disraeli. Листата му са много дълбоко нарязани, като отделните дялове са с неправилно, но много удължена форма. Всички са различно изпъстрени в зелено, жълто, кремаво и червено. Интересен е също и сорт Reidii. Листата са овално удължени с къдрава повърхност. По-младите листа са изпъстрени в зелено и с жълтеникава нерватура. С възрастта нерватурата придобива розова багра, която постепенно става все по-наситена.