Градина » Копривки – има такива дървета

 Копривки – има такива дървета

Копривките (Celtis ) са еднодомни листопадни дървета от сем.Брястови (Ulmaceae). Имат закръглена, почти кълбовидна корона и достигат на височина до 20 м. Те са разпространени в цяла Европа, Северозападна Африка и Мала Азия. Листата им са тясно яйцевидни, силно удължени и назъбени покрая. Цветчетата са съставени от 4-7-делен въззеленикав околоцветник, 4-7 тичинки и едногнезден завръз. Към върха на дървото се образуват двуполови, а в основата на короната – само мъжки цветове. Плодът е полумесеста костилка, различно обагрена. Семената са бавно кълнящи, поради което е необходимо да се стратифицират 3-4 месеца /като се потопят във вода/.
Копривките са относително бързо растящи в млада възраст, средно светлолюбиви и сравнително топлолюбиви видове, невзискателни към почвените условия. Те дават коренови и пънни издънки. Освен чрез семена те се размножават чрез оттводки и зелени резници.
Целтис аустралис ( Celtis australis). Този вид е разпространен в цяла Европа. В Алпите се изкачва до 1000 м. Там се среща върху припечни, скалисти и каменисти склонове и бедни варовити почви. Неговата височина достига до 20 м. Дървото има сивопепелява гладка кора. Листата са асиметрични, лъскави с тъмно до сивозелени листа . Те имат източен и закривен връх, а разположени в две редици, отгоре са силно четинести, а отдолу меко окосмени. Цветовете са разположени върху дълги дръжки в пазвите на листата, поединично или рядко по две. Цъфти едновременно с разлистването през май. Плодовете узряват през септември – октомври. Плодът е топчест, отначало оранжевожълт, а после виолетово кафяв до синкавочерен. У нас се среща по варовитите скали на Източна България (Варненско, Търновско, Шуменско) и по-рядко в Южна България (по склоновете на Родопите до 500 м н.в. и в Кресненското дефиле). Като декоративно дърво намира най-широко приложение за алейни и единични засаждения, особено ценен вид за сухи райони с бедни и плитки почви. Счита се като един от високоустойчивите видове на фабрични газове и градски дим.
Целтис кауказика (Celtis caucasica). Този вид се отличава с по-светло зелените си яйцевидно заострени листа и с кафявочервените си плодове, разположени на къси дръжки. Достига размерите на малко дръвче. Родината му е Азия. У нас се среща рядко само в Източна България по скалистите места на Преславско, Айтоско и Ямболско. Използва се за алейни и единични насаждения.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Хубави домати стават от здрав разсад

Сеитбата на разсада за януарско засаждане на домати се прави 60-65 дни преди засаждането на постоянно място. Нормата е 2,0 - 2,5 г семена на кв.м (20-22 г на дка). За декар домати е необходима 9-10 кв...

Нападне ли шарка овошките, изкоренете ги

Шарката по овошките е една от най-вредоносните болести сред костилковите видове. Причинява се от вируса Plum pox virus и напада главно сливите, кайсиите и прасковите. Вирусът се пренася чрез присажд...

Пазете антуриума от въшки и акари

Сега е времето, в което антуриумът ви е покрива с цветове. Те са събрани в свещовидни съцветия, които са обгърнати от пищен прицветник, наричан “спата”. Тя най-често е обагрена в червено или розово, н...

Дойде време за лятно присаждане

Като общоприето правило за начало на присаждането се приема времето от средата на юли до края на август. Това обаче води до някои икономически и технически трудности. Първо, площта на питомника стои...

Начало