Зебрината (Zebrina) е родена в Мексико и Централна Америка. Расте във влажните гори и на скалистите брегове на реките, във влажните сенчести места. Това е едно от най-обичаните стайни цветя. Висящата зебрина (Zebrina pendula) представлява многогодишно тревисто растение с пълзящи повдигащи се стебла. Листата са последователни, двуредово разположени, с тръбовидно влагалище, яйцевидни със заострен връх, 4-6 см дълги, 2,5-3 см широки, отгоре червеникаво-зелени, по средната жилка и края с две широки сребристо-бели линии, отдолу виолетови, голи, по края с ресни. Цветовете не са многобройни, интензивно розови, обкръжени с два листовидни прицветници, от които единият е значително по-голям от другия. Чашелистчетата и листенцата са по 3, срастващи се в тръбичка.
Зебрина пурпузии (Zebrina purpusii) подобно на предишния вид е почвопокривно растение, което образува плътен килим благодарение на способността си да се разклонява обилно и да се вкоренява при възлите на стеблото. Отличава се по червено-зелената окраска на стеблата и листата, отгоре са леко мъхести, отдолу виолетово-червени и голи. Яркостта на окраската на листата е право пропорционална на интензивността на осветлението. Листното влагалище е с един вертикален ред власинки, каквито има и по края му. Цветовете са с малки прицветници, един от които е по-голям от другите. Околоцветникът е бял с розово. Родина на това растение е Мексико. Расте в саваните, на слънчеви места, на открити скали, в симбиоза със сукулентни млечки, агавето, бромелиевите и др.
Това ампелно растение добре се развива добре в редовно проветряемо светло помещение. Преките слънчеви лъчи следва да се избягват.
Предпочита ярката светлина. Поливайте през зимата по-умерено, отколкото през пролетно-летния период. Влажността на въздуха трябва да е умерена. От март до август на всеки две седмици трябва да подхранвате зебрината. Почвата трябва да се държи умерено влажна.
Можете да размножите зебрината чрез производство на резници от зелени връхчета, които се засаждат в саксия. Добре се вкореняват дори и да не ги покривате със стъкло. Почвата за засаждане трябва да направите от листовка, градинска почва и пясък (1:1:1/3). Добре расте и на хидропоника.
Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и о...
Обикновените мушката и сакъзчетата ще цъфнат още през юни, ако се подготвят отсега млади растения. Веднага след като отминат студовете те се засаждат в открита леха или изнесени навън сандъчета. За се...
От присадниците на успешно извършеното присаждане вече се развиват новите леторасти. За да продължи по-нататък успешното развитие, е необходимо да се положат доста грижи. Непрекъснато трябва да се наб...
Фикусът е красив до 4-5 годишна възраст, след което по-бавно или по-бързо губи декоративната си стойност. Не може старото му стъбло да се покрие с листа, макар да не е изключено развитието на някое кл...
Капризният геогенантус