Зелето е зеленчукът, който присъства целогодишно на българската трапеза – прясно или преработено. Рано напролет първо се появяват засадените преди зимата зелки. Последни са късните, които ще редим в каците, преди да падне сняг.
Зелето се причислява към студоустойчивите култури. Оптималната температура за развитието му е 16-18 градуса. Готовите за прибиране зелки понасят студ до минус 5 – минус 8 градуса. Горещините над 28-30 градуса, които у нас са чести, както и ниската влажност на въздуха, влияят неблагоприятно върху развитието и качеството на зелките. Те са най-претенциозни към почвената и въздушна влажност по време на завиването. Главестото зеле изисква плодородни, добре аерирани, влагоемни, средно тежки почви с неутрална реакция. Има повишена взискателност към азота, калия и калция в почвата.
Добрият разсад има 5-6 листа
Ако в края на януари до 10 февруари сте засели семената за разсада, той е вече годов за ранното полско производство. От 25 март до 5 април, когато почвената температура на дълбочина 10-12 см е над 7-8 градуса, можете да засаждате. Качественият разсад трябва да е млад – на 35-40 дни, с 5-6 същински листа, със здрав вегетационен връх, дебело стъбло, къси междувъзлия и здрави корени.
Преди разсаждането се съкращават дългите коренчета и се отрязва част от листата, за да се намали изпарението и завяхването. Така растенията ще се прихванат по-добре.
Стръкчетата да са на 40 см едно от друго.
За ранното зеле почвата се набраздява на разстояние 50-60 см, а растенията се засаждат на 40 см едно от друго в реда. Първото окопаване е около една седмица, след като стръковете са се вкоренили. Ако има изгубени, попълнете местата им. Подхранва се с минерални торове, но добре влияе „шербетуването” с пресен оборски тор. При второто окопаване растенията се загърлят – така ще пуснат допълнителни корени.
С приключването на годината е време да си направим равносметка за положения труд и средства, за реколтата, която сме получили и да помислим за следващия работен сезон. Производството на зеленчуци не е...
Борагото (Borago), известно още като краставична трева, се отглежда предимно в Западна Европа като зеленчуково (младите листа на растението се използват за салата), медоносно и декоративно растение. Р...
Мушмулата е последният плод, който се прибира от овощната градина. Беритбената зрялост трудно се установява по външни признаци. Един от показателите е отделянето на плода от клонката. Мушмулата, както...
Опитните градинари могат спокойно да пресметнат, какво количество семена им трябват, за да засеят необходимите им площи. За любителя и за начинаещия производител отговорът на този въпрос не винаги е с...