Все още малко са щастливците у нас, които могат да се похвалят с цъфтяща в алпинеума им гаура. Видът Gaura lindheimeri от сем. Онаграцеа е тревисто растение, от което естествени находища се срещат в Америка – щатите Тексаз, Луизиана и Мексико. Развива дълбока коренова система, затова е сухоустойчива. Цветоносните стъбла са тънки, 80-90 см дълги, леко наведени. Има създадени компактни форми с по-ниски, изправени стъбла. Многобройните приседнали интензивно зелени листа са елиптично удължени. Достигат 8-9 см дължина и 1,5 см ширина. Повърхността им е слабо овласена, а периферията с много фини, почти незабележими зъбчета.
Много оригинални са цветовете, подредени последователно с десетки в горната част на цветоносното стъбло. Четирите им венчелистчета са разположени по двойки една над друга така, че наподобяват нежна пеперуда. Странното е, че дори при лек ветрец тъничкото стъбълце грациозно се поклаща, с което се създава илюзия, че наоколо летят пеперуди . Това е дало повод в родината да наричат гаурата „въртящи се пеперуди”. Особен чар на растенията придават удълженият плодник и червените тичинки на дълги дръжки. Ценно качество е, че цъфтежът започва от началото на август и продължава до първите студове.
Най-често цветовете са обагрени в розово. Такава е баграта на разпространеният у нас сорт Sunset Dreams, както и на Pink Cloud. Сортът The Bride е с бели цветове.
Основните изисквания на растенията се свеждат до това, почвата да е песъчлива, добре дренирана. Реакцията й да е неутрална или слабо алкална. Изискват също изобилно огряване от слънцето. Задържането на излишна вода в почвата е пагубно, тъй като води да загниване на корените. Заради това, че гаурата е сухоустойчива, понася горещините и издържа на студове, тя е отличен вид за зацветяване на алпинеуми.
Най-често тези растения се размножават чрез разделяне на коренищата. Подходящи срокове са както през есента, така и през пролетта. Използват се също и семена, които се засяват през пролетта. Когато младите растения укрепнат, се засаждат на постояннно място. Тъй като размерите, до които достигат растенията след разклоняване са около 60 см в диаметър, за да разполагат с оптимална хранителна площ, разстоянията за засаждане трябва да са 60 х 60 см.
Презокеанските градинари са покорени от нова мода - те отглеждат домати “с главата надолу”! Интернет е препълнен със снимки на летящи във въздуха домати, схемите на засаждане и инструкции по отглеждан...
Зеленият камък е препарат на база железен сулфат. Представлява зелени кристали, които на въздуха изветряват и това води до промяна на цвета му в бял. Дължи се на изпускането на част от кристалната вод...
Лешникът е сравнително слабо отглеждан в частните дворове, въпреки че има подходящи условия почти в цялата страна. Доказателство за това са широко разпространените диворастящи лешници в горските масив...
Хиляди домакинства у нас отглеждат по някое цитрусово дръвче: лимон, мандарина и т.н. Най-зиморничав е лимонът. Той не понася температура под нулата. Първи замръзват младите плодчета, растящите летора...