Резитба на прасковата

Всички овощни растения се нуждаят от резитба, но при прасковата тя има решаващо значение за плододаването и дълголетието. Това се дължи на някои нейни специфични особености, които съществено се отличават от останалите овощни видове.
Младите прасковени дръвчета имат много буен растеж, което се изразява и в това, че едногодишните леторасти образуват много предивременни клонки. Това позволява бързо формиране на короната без съкращаване на избраните клонки за скелетни части. Много ранното встъпване в плододаване налага едновременно с формирането на короната да се провеждат и резитби за плододаване. Друга особеност на прасковата е, че залага много повече плодове, отколкото може нормално да изхрани. Ако с резитбите не се ограничи силно броят на плодните пъпки плодовете остават дребни и некачествени и растежът силно се затормозява. Това е една от причините за загиване на прасковата понякога още към 7-8-та година. Ако почвените и климатичните условия са подбрани правилно и грижите, особено резитбите, се провеждат редовно, прасковата може да живее и плододава дори до 15-18 години.
За правилното провеждане на резитбите е важно познаването на отделните категории клонки. Основните плодни клонки при прасковата са букетните, цветните и смесените. Плодните пъпки се залагат и върху по-силните прирасти – дървесните клонки и лакомците. През плододаващият период тези клонки или се премахват, ако са израстнали във вътрешността на короната, или се съкращават на няколко листни пъпки. Най-ценни са смесените клонки, които имат по-големи размери и върху тях са заложени както плодни, така и листни пъпки. Плодовете върху тези клонки се много по-едри и качестевни, а от листните им пъпки се развиват нови клонки за следващата реколта. Букетните и цветните клонки са със слаб растеж, имат само една листна пъпка на върха и са с много малки размери. Плодовете върху тях са дребни, прирастът е слаб и животът им е кратък.
При резитбата за плододаване на прасковата най-напред се извършва просветляване на короната, като се премахват или съкращават старите плододавали клонки, дървесните и лакомците. Премахват се и някои полускелетни разклонения, които я сгъстяват. След това се прави детайлна резитба, като се премахват цветните и букетните клонки. Смесените се прореждат, като в зависимост от родовитостта на сорта, размера и възрастта на дървото се оставят от 60-70 до 120-150 смесени клонки. Избират се добре развити и с узряла дървесина, независимо къде и в каква посока са израстнали. Избраните клонки не се съкращават, с изключение на много силните. Когато растежът е слаб и няма достатъчни смесени клонки се оставят и част от букетните и цветните. Много често върху оставените клонки се залагат много повече завръзи отколкото могат да бъдат изхранени нормално. Това налага допълнително прореждане, когато те достигнат размера на лешник.
Ако се установи частично измръзване, се оставят по-голям брой плодни клонки и ако е необходимо в началото на бутонизацията се извършва допълнително прореждане. При пълно измръзване се извършва по-силно прореждане, а всички оставени плодни клонки се съкращават на няколко листни пъпки. По този начин се осигурява добър растеж за плододаването през следващата година.