Септември е най-подходящото време за засаждане на ягодите. До настъпването на студовете младите растения пускат дълбоки корени и устояват успешно на ниските зимни температури. Голяма част от корените на късно засадените остават на повърхността на почвата, защото тя се сляга, а това е вече условие да измръзнат.
Освен срока, за добрия резултат е важна и подготовката на почвата. Мястото трябва да се обработи на дълбочина 30-35 см или поне на толкова, на колкото може с правата лопата. С тази обработка се заравят в почвата 30-50 кг прегорял оборски тор, 80-100 г суперфосфат и 30-40 г калиев сулфат на 10 кв. метра. След тази обработка се извършват 2-3 или повече плитки обработки, така че почвата да бъде доведена до дребнозърнесто рохко състояние.
През последните години и в любителската практика навлиза начинът на отглеждане на ягодите върху черно полиетиленово фолио. То трябва да е предварително перфорирано, така че младите растения да се засадят в направените отвори. Ако няма да се възползвате от тази технология, засадете растенията в редове. Разстоянието между тях трябва да е 60-70 см, за да не сте затруднени при грижите за насаждението. В реда растенията се засаждат на 18-25 см едно от друго. По-гъсто (18-20 см) се засаждат в топлите и засушливи райони, а в хладните – по рядко (22-25). По принцип в населените места за предпочитане е по-рядкото засаждане, защото проветряването в дворовете е по-ограничено и гъстите насаждения страдат повече от сивото гниене.
Растенията се засаждат в малки ямки, но така, че корените да не се прегъват, а да се разполагат отвесно. Дълбочината на засаждането е тази, на която растенията са били в разсадната леха. Успехът на прихващането зависи и от метеорологичната обстановка. Ако е много сухо и горещо, засаждането трябва да се отложи до настъпването на по-благоприятни условия. Засаждайте в късния следобед. В облачни дни може и по друго време, но при всички случаи в леко влажна почва.
От присадниците на успешно извършеното присаждане вече се развиват новите леторасти. За да продължи по-нататък успешното развитие, е необходимо да се положат доста грижи. Непрекъснато трябва да се наб...
Антиринумът иди известното у нас кученце (Antirhinum) е многогодишно растение, което се култивира и като едногодишно. Родината му е Северна Америка и Южна Европа. Височината на растението е от 15 до 1...
Пълзящото циганче (Impatiens repens) е многогодишно тревисто растение, родом от тропическите гори на остров Шри Ланка. Този вид се отличава със стелещи се, червеникави, месести филизи, които достигат ...
Пълзящите къпини се размножават чрез вкореняване на върховете на едногодишни леторасти. В началото на август къпиновите стъбла са вече достатъчно израсли и върховете им могат да се вкореняват. Определ...