Къпиновите видове и сортове се делят на две основни групи - изправено растящи и стелещи. Съществува и междинна група - полуизправени, които по отношение на биологичните си особености и изисквания са по-близо до изправено растящите.
Къпината е храст, чието стъбло се състои от няколко или многобройни издънки. През първата година те израстват от коренището над земята. През лятото на втората година плододават и скоро след узряването на плодовете изсъхват.
Непосредствено след приключване на беритбите в къпиновите насаждения плододалите двегодишни издънки се изрязват ниско до земята, събират се и се изгарят. По този начин се унищожават редица болести и неприятели. Новите издънки се предпазват от заразяване. Осигурява им се и по-широк достъп на светлина и простор за растеж. Младите издънки се подлагат на резитба на следващата пролет. При изправено растящите сортове на един храст се оставят средно от 3 до 5 неплододаващи издънки, при полуизправените - от 5 до 7, а при стелещите се - от 8 до 12 издънки. За плододаване се оставят най-силните и с добро разположение издънки, ненападнати от болести и неприятели. Този брой на оставените за плододаване издънки се отнася за встъпилите в пълно плододаване растения. За младите и със слаб растеж къпинови храсти той е малък. Оставените за плододаване издънки при изправено растящите къпинови сортове в зависимост от височината им и типа на плододаването. Съкращават се на височина 180 см. Много добре е издънките да се съкращават на зелено през първата година. Така се разклоняват и залагат в последствие повече цветни пъпки. Растежът им на височина спира и се удебеляват. По този начин те не полягат при отрупването им с плодове. Това съкращаване през вегетацията в зависимост от растежната сила на храстите се извършва, когато издънките достигнат височина 130-140 см. Страничните разклонения на издънките се намаляват напролет с 1/3 до 1/2 от дължината им. Разположените близо до почвената повърхност странични разклонения се изрязват напълно. При стелещите се сортове плодните пъпки са разположени равномерно по цялата дължина на издънките. Обикновено те се оставят дълги от 2 до 3 м. Навременната и правилно извършена резитба дава възможност да се получат едри и вкусни плодове.
Родът Тцуга (Tsuga) включва няколко вида растения от сем. Борови (Pinaceae). Те са разпространени в умерените ширини на Азия (Хималаите, Китай, Япония) и Северна Америка. Към този род спадат вечнозеле...
След като приберете зеления грах, баклата, спанака и другите ранни зеленчуци, може да използвате мястото и да отгледате картофи. Те се засаждат между 20 юни и 20 юли. Дълбоките структурни почви от тип...
Когато започнете да засаждате ягодите, първо внимателно огледайте дали е здрав разсадът. Най-опасният неприятел е ягодовият акар, който потиска развитието на растенията и в резултат добивът силно нама...
Процесът, при който обръщането на почвата става заедно с растящата върху нея зелена маса, е известен като зелено торене. Влиянието на зеленото торене е подобно на оборския тор - обогатява почвата с це...