Къпиновите видове и сортове се делят на две основни групи - изправено растящи и стелещи. Съществува и междинна група - полуизправени, които по отношение на биологичните си особености и изисквания са по-близо до изправено растящите.
Къпината е храст, чието стъбло се състои от няколко или многобройни издънки. През първата година те израстват от коренището над земята. През лятото на втората година плододават и скоро след узряването на плодовете изсъхват.
Непосредствено след приключване на беритбите в къпиновите насаждения плододалите двегодишни издънки се изрязват ниско до земята, събират се и се изгарят. По този начин се унищожават редица болести и неприятели. Новите издънки се предпазват от заразяване. Осигурява им се и по-широк достъп на светлина и простор за растеж. Младите издънки се подлагат на резитба на следващата пролет. При изправено растящите сортове на един храст се оставят средно от 3 до 5 неплододаващи издънки, при полуизправените - от 5 до 7, а при стелещите се - от 8 до 12 издънки. За плододаване се оставят най-силните и с добро разположение издънки, ненападнати от болести и неприятели. Този брой на оставените за плододаване издънки се отнася за встъпилите в пълно плододаване растения. За младите и със слаб растеж къпинови храсти той е малък. Оставените за плододаване издънки при изправено растящите къпинови сортове в зависимост от височината им и типа на плододаването. Съкращават се на височина 180 см. Много добре е издънките да се съкращават на зелено през първата година. Така се разклоняват и залагат в последствие повече цветни пъпки. Растежът им на височина спира и се удебеляват. По този начин те не полягат при отрупването им с плодове. Това съкращаване през вегетацията в зависимост от растежната сила на храстите се извършва, когато издънките достигнат височина 130-140 см. Страничните разклонения на издънките се намаляват напролет с 1/3 до 1/2 от дължината им. Разположените близо до почвената повърхност странични разклонения се изрязват напълно. При стелещите се сортове плодните пъпки са разположени равномерно по цялата дължина на издънките. Обикновено те се оставят дълги от 2 до 3 м. Навременната и правилно извършена резитба дава възможност да се получат едри и вкусни плодове.
Това е болест, която дължи името си на това, че младите растения полягат и изглеждат като посечени. То си е и така – там, където те се поддават над почвата, ясно се вижда, че са загнили. Поради висока...
Гъстотата на засаждане на растенията зависи от размера и биологическите особености на избраните фиданки. Силнорастящите ябълки, круши и череши трябва да се садят на разстояние 5-6 метра една от друга ...
Чайотът (Sechium edule) или мексиканската краставица е от многообразното семейство Тикви. Това е многогодишна тропическа лиана от Мексико и Централна Америка. Забележителна е с това, че всички части н...
Настъпва времето за засаждане на различни разсади и мнозина се питат – на каква дълбочина? Правилно е младите растение да се засаждат на тази дълбочина, на която са били в разсадната леха. Това лесно ...