Настанете лозите на тераси

Ако засадите лозето си на склон, ще получите равномерни и висококачествени добиви. За съжаление обаче наклоненият терен може да затрудни извършването на ръчните работи. Почвата се свлича, оголват се главините. Трябва е да се вземат мерки за предотвратяването на ерозията. По-важни за целта са: риголването да започне от долния край, с което се намалява наклона; да се поддържа открит ров на горния край, който да отвежда стичащите се води; редовете да се ориентират по хоризонталите; да се направят водозадържащи канавки в междуредията и др. Тези противоерозионни мерки са ефикасни при наклон на мястото до 12-13 градуса. Над тази граница се налагат по-сериозни мерки за борба с ерозията, каквато е терасирането. При неголям наклон на мястото се изграждат наорни тераси. Цялото място преди риголването се разделя на ивици, широки от 10 до 20 м. Риголването започва от долния край. При завършване на първата ивица последният ров остава открит. Подминава се една лента, широка 1 м и започва риголването на втора ивица, след това на трета и т.н. по същия начин. Така са оформят няколко терасни платна, разделени със синори.
При по-голям наклон сеизграждат стъпаловидни или изкопно-насипни тераси.. На тях се различават откос и платно. Откосите трябва да бъдат иззидани или зачимени. Височината им не бива да надминава 1-1,5 м. Платното е използваната част иа терасата. За предпочитане е то да не бъде хоризонтално, а с наклон от 3 до 6 градуса. Ширината на платното се определя от наклона. На платната се засаждат обикновено по 3-4- реда. Крайните редове отстоят от откосите на половин междуредово разстояние. При стъпаловидните тераси се губи част от мястото. Те изискват инвестиции и се правят при доказана необходимост. При плитки почви не са подходящи. Ако настаните лози на тереси, то най-слабо ще се развиват тези от външния ред, а най-силно - в средата.