Настъпва времето за засаждане на различни разсади и мнозина се питат – на каква дълбочина? Правилно е младите растение да се засаждат на тази дълбочина, на която са били в разсадната леха. Това лесно се постига, когато разсадът е отгледан в саксийки и се пренася с всичката пръст около корените. В много случаи обаче растенията са изравяни от общата леха и правилото трудно се спазва. Трябва да се има предвид, че не е еднаква поносимостта на растенията към отклоненията от нормалното засаждане. Водният лук, целината, салатите и др. не понасят по-голямата дълбочина. Зелето, карфиолът и алабашът са по-толерантни, но за тях много важно е пръст да не покрие растежните им връхчета. Пиперът може да се засажда малко по-дълбоко. Стъблата в основата му пускат допълнително корени и това е добре. Такава способност притежават и доматите и малко по-дълбокото им засаждане не е беда. Лошо е, ако растенията се прераснали и трябва да се изкопават дълбоки дупки или садилото да прониква на голяма дълбочина. Тогава корените попадат в по-студена почва, те не функционират нормална, трудно се възстановяват, не могат да снабдяват с вода и хранителни вещества бързо нарастващата надземна част, растенията страдат от суша, макар и почвата да е влажна и често загиват. Затова такива растения се засаждат полегнали в продълговата, но достатъчно плитка ямка. Така корените остават в затоплен почвен слой, а заровеното стъбло пуска и допълнителни коренчета.
Семената на много зеленчукови култури - моркови, зеле, магданоз, салата, дребноплодни домати са много дребни, грапави или покрити с власинки. Това създава определени трудности при сеитбата. Как наприм...
Първо: Новата саксия не трябва да превишава по размер с 3-5 см предишната. Голяма е вероятността растението да не може веднага да усвои почвата и затрупалият го субстрат да го погуби. Но има и растени...
Грижите за лозите включват множество практики при отглеждането им. Една от тях, която не всеки начинаещ любител извършва, е премахването на т.н. росни корени. Всеки знае голямата роля на кореновата си...
Къпиновите видове и сортове се делят на две основни групи - изправено растящи и стелещи. Съществува и междинна група - полуизправени, които по отношение на биологичните си особености и изисквания са п...