Дивият чесън е многогодишно луковично тревисто растение от семейство Liliacea-Лилиецветни. Известен е още със синонимите левурда,мечи лук. У нас се среща по високите части на нашите планини, по влажните места на горите с надморска височина над 1000метра. Отглежда се предимно заради листата, които се използват като зеленчук или като подправка. В сравнение с обикновеният чесън и лук има по-мек и дискретен аромат.Листата му съдържат витамините В и С, минерални соли, калций, фосфор и желязо и етерични масла. Луковиците му съдържат 0.07% етерично масло с подобен на чесъна състав и аромат, богато на алкилсулфиди. Берат се от средата на април до началото на май, докато растението цъфне. Нарязани на дребно те се слагат в супи, салати, сметанови сосове, картофени ястия др. Добре се съчетават с всички ароматни зеленчуци.
Листата на дивия чесън се употребяват пресни , защото в сухо състояние губят лечебните си свойства.
В градината го настанете на неизползваемите места
Ако имате желание да отглеждате див чесън в зеленчуковата си градина, е добре да знаете, че за него са подходящи местата извън сеитбообращението, където посевите престояват 3-5-6 и повече години. За дивия чесън е подходяща добре отводняваща се почва, богата на органични вещества, с РН 6.0-7.0 и много слънце. Растенията могат да се развиват и на лека сянка, но за предпочитане е да имат 6-8 часа пряка слънчева светлина.
Дивият чесън се размножава чрез семена и чрез луковици. Семената са много дребни и запазват кълняемостта си до 2 години. Сеят се в ранна пролет. В по-южните части на страната за предпочитане е предзимната сеитба на семената на дивия чесън. Най-лесният начин за отглеждане на дивият чесън е да извадите една достатъчно голяма туфа от малки луковици и да ги засадите отново. Добре е това да правите през всеки 2-3 години. Разделянето на туфите и засаждането на луковичките става през пролетта и се прави за подмладяване на вече застарелия посев от див чесън. За целта туфите се подкопават, след това луковичките се разделят и всяко растение се засажда на разстояние 15-20 см в реда и на 30-40 см между редовете. Засадените растения се притискат добре към почвата и след това се поливат. Прихващането е много бързо, растежът е дружен. След 30-40 дни чесънът е готов за прибиране. С подходящ нож се изрязват лъжливите стъбла до повърхността на почвата Тази операция се извършва 3-4 и повече пъти през вегетацията. Не бива да се оставят посевите да застареят и да образуват цветоносни стъбла, защото тогава те са негодни за консумация.
Ако сте си отгледали добра реколта от картофи в своята градина и сега има какво да съхраните за по-дълго време, внимавайте какво поставяте за съхранение. Случва се някои клубени бързо да загниват, а п...
Ако рано напролет сте си засели семена, за да получите арпаджик, избрали сте сравнително по-лека песъчливо-глинеста или глинесто-песъчлива плодородна, богата на органични вещества и чиста от плевели п...
През месец юли трябва да подхраните всичките си рози. Използвайте богати на калий и бедни на азот комбинирани изкуствени торове. Разхвърляйте по 30 – 40 г на квадратен метър, а след това накопавайте. ...
Еписцията (Episcia) е от Геснериеви. Родината е Тропическа Америка. В природата съществуват повече от 40 вида. Това е многогодишно тревисто растение, което се отглежда в окачени кошници или кашпи. Инт...