Дивият чесън е многогодишно луковично тревисто растение от семейство Liliacea-Лилиецветни. Известен е още със синонимите левурда,мечи лук. У нас се среща по високите части на нашите планини, по влажните места на горите с надморска височина над 1000метра. Отглежда се предимно заради листата, които се използват като зеленчук или като подправка. В сравнение с обикновеният чесън и лук има по-мек и дискретен аромат.Листата му съдържат витамините В и С, минерални соли, калций, фосфор и желязо и етерични масла. Луковиците му съдържат 0.07% етерично масло с подобен на чесъна състав и аромат, богато на алкилсулфиди. Берат се от средата на април до началото на май, докато растението цъфне. Нарязани на дребно те се слагат в супи, салати, сметанови сосове, картофени ястия др. Добре се съчетават с всички ароматни зеленчуци.
Листата на дивия чесън се употребяват пресни , защото в сухо състояние губят лечебните си свойства.
В градината го настанете на неизползваемите места
Ако имате желание да отглеждате див чесън в зеленчуковата си градина, е добре да знаете, че за него са подходящи местата извън сеитбообращението, където посевите престояват 3-5-6 и повече години. За дивия чесън е подходяща добре отводняваща се почва, богата на органични вещества, с РН 6.0-7.0 и много слънце. Растенията могат да се развиват и на лека сянка, но за предпочитане е да имат 6-8 часа пряка слънчева светлина.
Дивият чесън се размножава чрез семена и чрез луковици. Семената са много дребни и запазват кълняемостта си до 2 години. Сеят се в ранна пролет. В по-южните части на страната за предпочитане е предзимната сеитба на семената на дивия чесън. Най-лесният начин за отглеждане на дивият чесън е да извадите една достатъчно голяма туфа от малки луковици и да ги засадите отново. Добре е това да правите през всеки 2-3 години. Разделянето на туфите и засаждането на луковичките става през пролетта и се прави за подмладяване на вече застарелия посев от див чесън. За целта туфите се подкопават, след това луковичките се разделят и всяко растение се засажда на разстояние 15-20 см в реда и на 30-40 см между редовете. Засадените растения се притискат добре към почвата и след това се поливат. Прихващането е много бързо, растежът е дружен. След 30-40 дни чесънът е готов за прибиране. С подходящ нож се изрязват лъжливите стъбла до повърхността на почвата Тази операция се извършва 3-4 и повече пъти през вегетацията. Не бива да се оставят посевите да застареят и да образуват цветоносни стъбла, защото тогава те са негодни за консумация.
Бреят (Tamus) е от семейство Диоскорея. Родът наброява 5-8 вида, основно разпространени в Индо-Малайската област. Болшинството видове от този род имат лекарствени свойства. В културното цветарство има...
Прибират се повечето зеленчуковите култури, отглеждани през сезона. Някои хора смятат, че това е проста работа, но старите градинари знаят, че от това как и кога ще се приберат зеленчуците зависи добр...
Температурните колебания през пролетта могат да доведат до отрицателни промени на вината, особено когато се съхраняват в непълни бъчви. Контактът на въздуха с виното влошава вкуса му. Болестите могат ...
Фикус Бенджамин е най-често срещаното растение за дома. Може да го видим навсякъде от дома и офиса, до витрините на магазините. Бенджаминът расте подобно на дърво с овални лъскави листа. В нашата стра...