Зелчетата на брюкселското зеле се прибират от октомври, та чак до студовете. В южните райони на страната - и през зимата. В промръзналите зелчета се увеличава съдържанието на захари, подобрява се и вкусът им.
Прибират се, когато станат плътни и здраво обвити от покривните си листа. Тогава стъблото се отрязва в основата, листата му се отстраняват и зелчетата се оронват. Използват се веднага или се замразяват, поставени в полиетиленови пликчета. От тях може да се направи и туршия.
Има друг начин. Без да се оронват зелчетата, отрязаните стъбла се оставят на хладно място, където температурата се поддържа около 0°С. Така се запазват свежи два месеца.
Ако растенията не се отрежат, зелчетата се оронват последователно, от долу нагоре по стъблото според годността му. По-горните ще приберете по-късно.
Растения брюкселско зеле, чиито зелчета още не са готови, може да се извадят и да се засадят едно до друго в дълбок парник или в зимника. Зелчетата продължават да се уплътняват. Оронват се, когато е необходимо.
Понякога листата остават по дърветата дори и след като е паднал сняг. Това предизвиква напълно обоснована тревога у градинарите: може би явлението не е безопасно за презимуването на растенията. Наис...
Монардата е рядко красиво многогодишно растение от сем. Устоцветни. Познати са 15 вида. Всички в почвата образуват мощно коренище. Най-често използваната монарда дидима развива слабо розклоняващи се,...
Вилите по-често се строят на терени с бедни почви, отколкото в богати равнини. Но с усвояването на имота възниква и желанието да цъфтят в двора разни цветя, да виреят зеленчуци. Как да стане това обач...
Болестта еска се дължи на гъбата Phaeoacremonium aleophilum. През вегетационния период могат да се наблюдават две форми на болестта. По-често срещаната е т.нар. бавна (хронична), която се характеризир...