Артишокът (Cynara scolymus) е многогодишно зеленчуково растение, което доста прилича на магарешкия трън. С него са от едно семейство – сложноцветни (Compositae). Отглежда се заради младите недоразвити съцветия, които приличат на съцветията на магарешкия трън, но имат едри месести люспи и силно развито месесто дъно, които са обект на консумация. Те са богати на въглехидрати, на витамини, предимно А и В, и на ароматни вещества, които им придават особено приятен вкус.
Това почти непознато у нас растение се отглежда и консумира много в средиземноморските страни и предимно в Италия и Франция. Напоследък някои находчиви стопани правят опити за отглеждането му във връзка са развитието на туризма. Градинари в миналото също на практика са доказали, че успешно може да се отглежда у нас, особено в райони с по-мека зима. Не се отличава с голяма студоустойчивост, но при добро загърляне успешно презимува. По отношение на видовете почви не предявява особени изисквания, но най-добри резултати се получават на по-леките почви, каквито са глинесто-песъчливите. За него е важно почвеното плодородие, което предполага и обилно органично и минерално торене, защото извлича много хранителни вещества за формирането на добра реколта.
Артишокът се размножава чрез семена и чрез коренови издънки. Семената се засяват направо на постоянно място в гнезда. След поникването се оставя по едно растение, или най-много по две, най-добре развитите. Вместо направо, семената може да се засеят и за отглеждане на разсад. Семенният начин на размножаване не е за предпочитане, защото се получава разнороден посев. Най-често се прибягва до засаждане на коренови издънки. Те се вземат от най-добре развити растения, изявили най-положителни качества, и са засаждат през пролетта за отглеждане като разсад. На постоянно място се засаждат през есента при разстояние 1-1,5м между редовете и 80-90 см в реда. Грижите се състоят предимно в обработка на почвата, унищожаването на плевелната растителност и поливане при нужда. Премахват се също част от цветоносните стъбла, оставят се до 1 – 2, за да се развият по 3 – 4 едри, доброкачествени съцветия на растение. Беритбата на съцветията за консумация (главичките) започва на втората година след засаждането.
Насаждението от артишок се използва не повече от 3-4 години. Обновява се с друго, което се създава с издънки, взети от най-добрите растения в съществуващото.
Седумът е известен у нас под името „Дебела Мара”. Той произхожда от Китай и Япония, но сега е известен във всички континенти. Месестите му стъбла са групирани по няколко в туфа и може да достигнат до ...
Красивите петунии, които украсяват балкона, изведнъж посърват. По листата, стъблата и цветовете се появяват светлокафяви петна или налеп, който по-късно се покрива със сива плесен. Поразените части н...
Смокинята е едно уникално растение сред своите тропични и субтропични събратя. Тя се отличава с това, че е разделнополов, двудомен, кръстосано-опрашващ се вид. Една част от растенията образуват женски...
Чемширът се отглежда с търпение, защото е бавнорастящ, но живее до 700 години. Не е взискателен към почвите - колкото и да са бедни и лишени от влага, но изисква въздушна влага. Среща се както на прип...