Артишокът (Cynara scolymus) е многогодишно зеленчуково растение, което доста прилича на магарешкия трън. С него са от едно семейство – сложноцветни (Compositae). Отглежда се заради младите недоразвити съцветия, които приличат на съцветията на магарешкия трън, но имат едри месести люспи и силно развито месесто дъно, които са обект на консумация. Те са богати на въглехидрати, на витамини, предимно А и В, и на ароматни вещества, които им придават особено приятен вкус.
Това почти непознато у нас растение се отглежда и консумира много в средиземноморските страни и предимно в Италия и Франция. Напоследък някои находчиви стопани правят опити за отглеждането му във връзка са развитието на туризма. Градинари в миналото също на практика са доказали, че успешно може да се отглежда у нас, особено в райони с по-мека зима. Не се отличава с голяма студоустойчивост, но при добро загърляне успешно презимува. По отношение на видовете почви не предявява особени изисквания, но най-добри резултати се получават на по-леките почви, каквито са глинесто-песъчливите. За него е важно почвеното плодородие, което предполага и обилно органично и минерално торене, защото извлича много хранителни вещества за формирането на добра реколта.
Артишокът се размножава чрез семена и чрез коренови издънки. Семената се засяват направо на постоянно място в гнезда. След поникването се оставя по едно растение, или най-много по две, най-добре развитите. Вместо направо, семената може да се засеят и за отглеждане на разсад. Семенният начин на размножаване не е за предпочитане, защото се получава разнороден посев. Най-често се прибягва до засаждане на коренови издънки. Те се вземат от най-добре развити растения, изявили най-положителни качества, и са засаждат през пролетта за отглеждане като разсад. На постоянно място се засаждат през есента при разстояние 1-1,5м между редовете и 80-90 см в реда. Грижите се състоят предимно в обработка на почвата, унищожаването на плевелната растителност и поливане при нужда. Премахват се също част от цветоносните стъбла, оставят се до 1 – 2, за да се развият по 3 – 4 едри, доброкачествени съцветия на растение. Беритбата на съцветията за консумация (главичките) започва на втората година след засаждането.
Насаждението от артишок се използва не повече от 3-4 години. Обновява се с друго, което се създава с издънки, взети от най-добрите растения в съществуващото.
Този род е описан през 1753 г. и носи името на шведския ботаник Тиландз (1640-1693). Съществуват повече от 400 вида, които са разпространени от югоизточната част на САЩ до Аржентина и Чили. Тиландзият...
Картофената нематода (Heterodera rostochiensis) е разпространена почти по цялото земно кълбо. В страните на Европа е проникнала доста отдавна и причинява големи поражения. Напада картофите, доматите, ...
Много ягодоплодни растения виреят добре в районите над 800 м н.в. От ягодовите сортове може да се отглеждат Кембридж Форит, Редгаунтлед, Покахонтас, Зенга Зенгана, Горела, Белруби и Биляна. Много силн...
Топлолюбивият зеленчук най-добре се развива и расте при 22-28 градуса. Ако температурата е под 15°С, цветовете и завръзите окапват. При силно захлаждане се появява антоцианово оцветяване на всички зел...