Вегетацията на лозата е към своя край и най-опасните болести за нея, каквито са маната и оидиума, вече не могат да нанесат значителни поражения. Гроздето обаче продължава да страда от сивото гниене.
Тази болест е повсеместно разпространена. Причинява се от гъбичката Sclerotinia fukeliana. Напада всички зелени части на лозата, но по листата рядко може да бъде открита. По-често през лятото може да бъде забелязана по филизите на младите лози и по цветовете и младите зърна на плододаващите лози. Най-често ще се види по узряващото грозде и по-късно по време на краткотрайното или дълготрайното съхранение. Започва с появата на бледокафяви петна по зърната, където кожицата лесно се олющва. Скоро се появява и обилен сивобял налеп.
Срещу тази болест се извършват няколко пръскания. Първото е след цъфтежа, второто е през юли, третото е в началото на август, а четвъртото – в края на август до 20 дни преди узряването. Използвате се препарати като топ плюс 70 ВП и топсин М70 ВП. За намаляване на опасността от заболяване много са важни филизенето, колтученето, прореждането на листата в началото на узряването. Тези операции допринасят за по-добро проветряване. По време на съхранението се използва серният двуокис, който се получава, като в помещението се изгарят серни лентички или сяра.На тези, които се стремят да подържат градината си екологично чиста, препоръчваме биопрепаратите Grafox и Myelfos, които са изключително ефективни в борбата със сивото гниене.
Различни, систематично близки видове гъби (Oidium, Erysiphe) причиняват брашнеста мана по някои цветя - хортензия, циклама, хризантема, примула, бегония, делфиниум и др. Кротонът също се напада от бра...
Добра хранителна среда за разсад се приготвя от равни части почва, прегорял оборски тор и чист речен, не много ситен пясък. Най-общо съотношението почва-тор-пясък е 1:1:1. Имат се предвид обемни части...
Още от най-древни времена е било забелязано, че ако някоя богата почва започне да се обработва от хората и няколко години подред се засява все една и съща култура, тя започва малко по малко да губи св...
Рамбутанът (Nephelium lappaceum) е плодно дърво от Малайския архипелаг и Югоизточна Азия. Обикновено е висок 6-7 м, макар че понякога достига и до 20. Листата му са перести, а цветчетата – малки, събр...