Вегетацията на лозата е към своя край и най-опасните болести за нея, каквито са маната и оидиума, вече не могат да нанесат значителни поражения. Гроздето обаче продължава да страда от сивото гниене.
Тази болест е повсеместно разпространена. Причинява се от гъбичката Sclerotinia fukeliana. Напада всички зелени части на лозата, но по листата рядко може да бъде открита. По-често през лятото може да бъде забелязана по филизите на младите лози и по цветовете и младите зърна на плододаващите лози. Най-често ще се види по узряващото грозде и по-късно по време на краткотрайното или дълготрайното съхранение. Започва с появата на бледокафяви петна по зърната, където кожицата лесно се олющва. Скоро се появява и обилен сивобял налеп.
Срещу тази болест се извършват няколко пръскания. Първото е след цъфтежа, второто е през юли, третото е в началото на август, а четвъртото – в края на август до 20 дни преди узряването. Използвате се препарати като топ плюс 70 ВП и топсин М70 ВП. За намаляване на опасността от заболяване много са важни филизенето, колтученето, прореждането на листата в началото на узряването. Тези операции допринасят за по-добро проветряване. По време на съхранението се използва серният двуокис, който се получава, като в помещението се изгарят серни лентички или сяра.На тези, които се стремят да подържат градината си екологично чиста, препоръчваме биопрепаратите Grafox и Myelfos, които са изключително ефективни в борбата със сивото гниене.
Биологичната същност на някои зеленчукови растения дава възможност да се засяват пред прага на зимата. Такива например са салатите, магданоза, копъра, морковите, грахът, баклата. Първата половина на д...
Дойде времето, когато печките ще забумтят в къщите, където няма парно отопление. Фамилното огнище, което през зимата ще гори с дърва и други растителни отпадъци, може да произведе около 200 кг растите...
Вкоренените лозички се изваждат от вкоренилището в късна есен и до настъпването на студовете не остава много време да бъдат засадени на новото им място. Затова обикновено се налага повечето от тях да ...
При недостиг на азот краставичните растения придобиват вретеновидна форма. Растежът им е силно потиснат, стъблата са тънки и твърди. Листата остават дребни и повечето от тях са изправени нагоре. Стран...