Не забравяйте да нахраните зеленчуците

Зеленчуците са група култури, които се отличават с голямо видово и сортово разнообразие, имат различен по продължителност вегетационен период (от 50 до 150 дни), отглеждат се при 2 или 3 производства (ранно, средноранно и късно). Всички те изискват обилно торене, поради високите добиви, които се получават от тях и това, че се отглеждат при поливни условия. Кореновата система на повечето зеленчукови растения е разположена в повърхностния почвен слой и най-често е със слаба усвояваща способност. Всичко това налага да се създаде достатъчна запасеност на почвата с усвоими хранителни вещества. Торенето на зеленчуците влияе не само върху получения добив, но и върху качеството на продукцията.
Изискванията на зеленчуковите култури към хранителните елементи са много различни. Най-общо може да се каже, че те извличат най-големи количества калий и азот и по-малко фосфор. Тъй като зеленчуковите култури усвояват хранителните елементи за кратко време, те са много чувствителни както към недостига им, така и към излишъка им.
Недостатъчното снабдяване на растенията с азот води до ограничаване на растежа им и понижаване качеството на получената продукция. Плодовете силно издребняват. Обилното снабдяване с азот намалява съдържанието на захари и витамини и често неторените с азот зеленчуци са по- сладки от торените. Повишеното азотно торене влошава също така аромата и съхраняемостта на зеленчуците. Ако азотното торене не е допълнено с фосфор, калий и магнезий се получават малоценни продукти, често с високо съдържание на нитрати.
По отношение изискванията към фосфора различията между зеленчуковите култури са също големи. Високо съдържание на фосфор в почвата изискват всички видове зеле, морковите, краставицата, целината, копърът, фасулът и др. Средно високи потребности имат доматите, лукът, грахът, алабашът, спанакът и магданозът. С най- ниски изисквания към фосфора се отличават ряпата и репичките.
Калият е особено важен за получаване на високи добиви и с добро качество. В зеленчукопроизводството той е особено важен и във връзка с регулиращото му действие върху водното съдържание. Той повишава захарното съдържание, намалява загубите в резултат на дишане и гниене при съхранение. Подобрява трайността и съхраняемостта на зеленчуците. Най-взискателни към съдържанието на калий са всички видове зеле, моркови, домати, краставици, лук, чесън и др.
В зеленчукопроизводството масово се прилага и оборския тор. Обикновено се внасят по 300-500 кг добре угнил оборски тор на 100 кв. м.
По правило органичните торове и цялата норма фосфорни и калиеви торове се внасят при есенната, а при леки почви и с пролетната обработка на почвата. Азотните торове се внасят с предсеитбената обработка и като едно или две подхранвания по време на вегетацията.