Папратите се завръщат. Били са изключително популярни през 19 век – в остъклени градини и в специални стъклени витрини са се създавали големи колекции. Много малко разновидности са се отглеждали като обикновени стайни растения, защото изгорелите газове и пушекът са изключително токсични за почти всички папрати. С навлизането на парното отопление нещата започнали да се променят, но и радиаторите създават проблеми. Малко папрати понасят горещия и сух въздух, така че влажността трябва да бъде увеличена изкуствено.
Повечето папрати не са трудни за отглеждане в съвременните домове, но няма да понесат да ги пренебрегвате. Почвата никога не трябва да изсъхва, а въздухът трябва да е непрекъснато влажен.
Видове
Има смайващо разнообразие от видове и разновидности. Почти 2000 от тях са подходящи за стайни растения, но се предлагат много малко. Класическата форма на папрат представлява розетка, образувана от дълбоко нарязани, дъговидно извити листа, но има и папрати, чиито листа са мечовидни, елипсовидни или дребни овални. Много папрати са идеални за висящи кошници, а някои като нефролеписа или асплениум нидус са достатъчно големи и ефектни, за да се използват като единични растения. Нежните папрати, като адиантума, е най-добре да се засадят в терариум. Когато групирате папратите с други растения, внимавайте да не се пречупят листата им – те са крехки и им трябва пространство, за да се развиват. Веднага махайте мъртвите или повредените листа, за да могат да пораснат нови.
Тайни на успеха
Температура: Умерено топло, нощите да са хладни, но не студени; най-добре е температурата да е между 15-21°С , минималната за повечето видове е около 10°С; температури над 23°С са неблагоприятни.
Светлина: Въпреки разпространеното мнение папратите не обичат сянката в стайни условия, тъй като повечето разновидности са се развили в шарената сянка на тропичните гори; най-хубаво е светлината да е добра, но непряка – идеалното място е прозорецът с източно или северно изложение.
Вода: Почвата трябва да е непрекъснато влажна; това не означава мокра, тъй като мокротата ще доведе до гниене; през зимата поливайте по-малко.
Влажност на въздуха: Влажният въздух е необходим за почти всички папрати; редовно пулверизирайте листата.
Пресаждане: През пролетта, когато корените изпълнят саксията; повечето млади екземпляри ще имат нужда от пресаждане всяка година; не забравяйте върха на нарастване на стъблото.
Размножаване: Най-простият начин е да разделите растението на две или три части в началото на пролетта, ако има коренище; някои папрати създават нови растения на края на стъблени повлекла (нефролепис) или на листата (асплениум булбиферум); възможно е, но е лесно да отгледате растенията от спори, които ще вземете от долната страна на възрастните листа.
Начинаещите градинари често се жалват от това, че в техните лехи не растат репичките. Трябва да се знае, че старите и нетипични по окраска и форма семена на тази култура, а също и дребните, не дават к...
Празът се засажда обикновено чрез предварително произведен разсад на фитарии на разстояние 20 х 15 см и на дълбочна 3-4 см. Веднага се полива. Няколко дни след засаждането посевът се преглежда и ако...
Вкоренените лозички се изваждат от вкоренилището в късна есен и до настъпването на студовете не остава много време да бъдат засадени на новото им място. Затова обикновено се налага повечето от тях да ...
Повечето ябълкови сортове не могат да се опрашват сами. Затова в производствените градини по определена схема между редовете от основния сорт се разполагат редове от друг сорт, за който се знае, че е ...