Тиквата се развива нормално и дава плод при температура 22-28 градуса. Семената й поникват, когато термометърът трайно показва над 14 градуса. Растението е чувствително и на най-слабите пролетни слани. Затова семената трябва да се засеят напролет, след като премине опасността от късни пролетни слани, обикновено това става след 20 април. До тогава обаче мястото трябва добре да се обработи. Желателно е да има възможност за поливане, защото тиквата има голяма листна повърхност и изисква много вода.
Почвата да бъде изорана или обърната на дълбочина не по-малко от 25 см, трябва и да се култивира /прекопае/ в първите пролетни дни, така и ще се почисти от плевели.
Когато почвата се затопли до 14 градуса, това обикновено е около две седмици след обработката на мястото, се оформят гнезда на разстояние три метра между редовете и един метър между растенията. Ако земята е влажна, студена и тежка, гнездата се правят издигнати над повърхността с югоизточен наклон. Във всяко гнездо се поставя по една лопата прегорял оборски тор. Разбърква се добре с рохкавата почва, засяват се 5-6 семена. Отгоре се разстила втора лопата прегорял оборски тор. Защо в едно гнездо се поставят толкова семена? Защото те са любима храна на полските мишки.
Във всяко гнездо - само по едно растение
След като растенията поникнат и се появи първият същински лист, трябва да се прекопае и най-добре развитото сред тях се оставя в гнездото. Другите се унищожават. Едновременно с това растенията се загърлят с рохкава и влажна почва, за да се образуват допълнителни корёни. С това окопа-ване се прави и първото подхранване. Второто е, когато растенията започват да влекат. Ако се засуши, поливайте, но само на бразди, успоредно на редовете.
Ако няма пчели през цъфтежа
По време на цъфтежа, ако няма достатъчно пчели, може да извършите допълнително опрашване. Цветовете на тиквата са мъжки и женски и се намират на едно растение. След като росата се вдигне до към 9 часа сутринта, откъснете мъжки цвят, отстранете венчето му, за да се открият тичинките и с тях натрийте близалцето на женския цвят.
У нас са известни два минерални фосфорни торове - суперфосфат и амофос. Суперфосфатът се внася през есента преди основната обработка на почвата. Който не е направил торенето, може успешно да поправи п...
Ограниченото количество почва, в която се отглеждат саксийните цветя, и честото поливане допринасят за по-бързото изчерпване на хранителните вещества. Това налага периодично те да се подхранват. Най-д...
Пикирането на доматения разсад се прави, за да се увеличат хранителната площ и обемът на въздуха, необходими за по-нататъшния растеж и развитие на растенията. Те се пикират при наличие на първа двойка...
Лисичината (Corydalis), известна у нас като петльови гащи, е род, който наброява около 320 растения, разпространени в умерения пояс на северното полукълбо. Това са декоративни растения, които не се ну...