Тиквата се развива нормално и дава плод при температура 22-28 градуса. Семената й поникват, когато термометърът трайно показва над 14 градуса. Растението е чувствително и на най-слабите пролетни слани. Затова семената трябва да се засеят напролет, след като премине опасността от късни пролетни слани, обикновено това става след 20 април. До тогава обаче мястото трябва добре да се обработи. Желателно е да има възможност за поливане, защото тиквата има голяма листна повърхност и изисква много вода.
Почвата да бъде изорана или обърната на дълбочина не по-малко от 25 см, трябва и да се култивира /прекопае/ в първите пролетни дни, така и ще се почисти от плевели.
Когато почвата се затопли до 14 градуса, това обикновено е около две седмици след обработката на мястото, се оформят гнезда на разстояние три метра между редовете и един метър между растенията. Ако земята е влажна, студена и тежка, гнездата се правят издигнати над повърхността с югоизточен наклон. Във всяко гнездо се поставя по една лопата прегорял оборски тор. Разбърква се добре с рохкавата почва, засяват се 5-6 семена. Отгоре се разстила втора лопата прегорял оборски тор. Защо в едно гнездо се поставят толкова семена? Защото те са любима храна на полските мишки.
Във всяко гнездо - само по едно растение
След като растенията поникнат и се появи първият същински лист, трябва да се прекопае и най-добре развитото сред тях се оставя в гнездото. Другите се унищожават. Едновременно с това растенията се загърлят с рохкава и влажна почва, за да се образуват допълнителни корёни. С това окопа-ване се прави и първото подхранване. Второто е, когато растенията започват да влекат. Ако се засуши, поливайте, но само на бразди, успоредно на редовете.
Ако няма пчели през цъфтежа
По време на цъфтежа, ако няма достатъчно пчели, може да извършите допълнително опрашване. Цветовете на тиквата са мъжки и женски и се намират на едно растение. След като росата се вдигне до към 9 часа сутринта, откъснете мъжки цвят, отстранете венчето му, за да се открият тичинките и с тях натрийте близалцето на женския цвят.
Сега е периодът, когато започва отглеждане на късното главесто зеле, един от основните зеленчукови видове за нашата страна. През вегетацията му един от най-честите неприятели е голямата зелева пеперуд...
Много са днес любителите, които отглеждат ягоди в двора си на едно и също място в продължение на редица години. Насажденията обаче се сгъстяват, болестите и неприятелите се множат. Ягодата е растени...
Индришето е многогодишно полухрастовидно растение, което на височина достига до 1,5 м. Стъблата са нежни, разклоняващи се, леко разкривени. Общият овал на листата е сърцевиден, но петурата им е силно ...
По природа розмаринът е слабо зимоустойчив. Най-ниската температура, на която устоява без повреди, е минус 5°С. Все пак има данни, че закалени растения могат да понесат и до -20°С. Желателно е обаче п...
Време е да приберете захарната царевица