Тиквата се развива нормално и дава плод при температура 22-28 градуса. Семената й поникват, когато термометърът трайно показва над 14 градуса. Растението е чувствително и на най-слабите пролетни слани. Затова семената трябва да се засеят напролет, след като премине опасността от късни пролетни слани, обикновено това става след 20 април. До тогава обаче мястото трябва добре да се обработи. Желателно е да има възможност за поливане, защото тиквата има голяма листна повърхност и изисква много вода.
Почвата да бъде изорана или обърната на дълбочина не по-малко от 25 см, трябва и да се култивира /прекопае/ в първите пролетни дни, така и ще се почисти от плевели.
Когато почвата се затопли до 14 градуса, това обикновено е около две седмици след обработката на мястото, се оформят гнезда на разстояние три метра между редовете и един метър между растенията. Ако земята е влажна, студена и тежка, гнездата се правят издигнати над повърхността с югоизточен наклон. Във всяко гнездо се поставя по една лопата прегорял оборски тор. Разбърква се добре с рохкавата почва, засяват се 5-6 семена. Отгоре се разстила втора лопата прегорял оборски тор. Защо в едно гнездо се поставят толкова семена? Защото те са любима храна на полските мишки.
Във всяко гнездо - само по едно растение
След като растенията поникнат и се появи първият същински лист, трябва да се прекопае и най-добре развитото сред тях се оставя в гнездото. Другите се унищожават. Едновременно с това растенията се загърлят с рохкава и влажна почва, за да се образуват допълнителни корёни. С това окопа-ване се прави и първото подхранване. Второто е, когато растенията започват да влекат. Ако се засуши, поливайте, но само на бразди, успоредно на редовете.
Ако няма пчели през цъфтежа
По време на цъфтежа, ако няма достатъчно пчели, може да извършите допълнително опрашване. Цветовете на тиквата са мъжки и женски и се намират на едно растение. След като росата се вдигне до към 9 часа сутринта, откъснете мъжки цвят, отстранете венчето му, за да се открият тичинките и с тях натрийте близалцето на женския цвят.
Засаждането на ранното главесто зеле става възможно към края на март-началото на април. Най-често се отглежда по бразди при разстояние 60-70 см между браздите и 40 см между растенията в реда. Растения...
Зокумите се нападат рядко от болести. От неприятелите обаче много често се срещат щитоносни въшки. Почерняването е именно последица от такова нападение. Въшките се настаняват по кората на стъблото, кл...
Черната акация, известна още като аморфа (Amorpha fruticosa), е медоносно растение от семейство Бобови (Leguminosae). Представлява изправен храст, висок до 2-3 м, с тънки прави клонки и текопере...
Плодовете на калината (офиката) са като оранжево-червени топчета. Узряват през август и се берат в пълната им зрялост от септември до първите слани. Целите гроздове се режат с ножица, а след това се о...