Ерика
^Erica

Ериките се купуват цъфнали и след прецъфтяване се изхвърлят. Листата са игловидни, а цветовете – малки и многобройни. Е. грацилис е любимката и цъфти през есента и зимата. Е. хиемалис също е широко разпространена, цъфти по същото време като Е. грацилис, но цветовете й са по-големи – 2 см дълги, тръбести, розови с бели връхчета. Е. каналикулата е отрупана с малки бели цветчета с тъмен център. Е. вентрикоза цъфти по средата на лятото в бяло или бледомораво. Популярният градински вид Е. карнея не е подходящ за стайно растение.
Ериките са малки храстовидни растения, които се купуват цъфнали през зимата. Малките им листа и многобройните тръбести цветчета са ефектни, но ще ви разочароват в стая с парно отопление. Изложени на горещ и сух въздух, листата бързо опадват, така че избирайте ериката само за красота през зимата, ако можете да й осигурите хладно и добре осветено място. Внимавайте с поливането – никога не използвайте твърда вода и не позволявайте на почвата да изсъхне. Има два популярни вида. Е. грацилис е с малки сферични розови или бледопурпурни цветове, а Е. хиемалис – с по-големи тръбести розови цветове с бели връхчета. Дори и на хладно, и в мокра почва ериката няма да вирее дълго в дома ви.

Тайни на успеха

Температура: Хладно; когато цъфти, температурата трябва да е между 7 и 13ºС.
Светлина: Ярка, малко пряка слънчева светлина й се отразява добре.
Вода: Почвата трябва да е непрекъснато влажна; може да се наложи да поливате често; използвайте мека вода.
Влажност на въздуха: Често пулверизирайте листата.
Пресаждане: Обикновено растението се изхвърля; ако искате да го запазите за следващата година, скъсете стъблата след прецъфтяване и оставете саксията на открито през лятото.
Размножаване: Не е лесно; в края на лятото направете стъблени резници; използвайте растежен стимулатор.