Градина » Алое

 Алое
Aloe

Алоето е сред най-разпространените и търсени стайни растения. Това се дължи както на екзотичния му облик, така и на славата му на лечебно цвете. В родината си – Южна Африка и Мадагаскар, то е широко разпространено, като е пренесено по всички области на Земята с достатъчно топъл климат. Принадлежи към семейство Асфоделови (Asphodelaceae). Родът Алое е многочислен – включва около над 300 вида. Това са сукуленти, повечето тревисти, но се срещат и храстовидни и даже лиани.
В топлите страни алоето цъфти редовно. От средата на листната розетка израства дълъг цветонос (до около 80 см), чийто връх е обсипан с яркочервени, оранжеви, жълти и рядко бели звънчевидни цветчета. В зависимост от вида те биват с различна големина – от 1 см до 5 см в диаметър. При нашите климатични условия стайното алое цъфти твърде рядко, поради което си е спечелило името столетник наред с агавата, която също бива наричана така.
Най-често бива отглеждано дървовидното алое (Aloe arborescens), от което се приготвят домашни лечебни средства. То е не много високо растение, което образува храст от изправени разклонени стъбла. Листата са сиво-зелени на цвят, дебели, месести. Те са подредени последователно по стъблото, краищата им са обсипани с остри зъбчета. Макар и рядко, дарява стопаните си с цветове – яркочервени, дълги около 4 см.
Алоето е непретенциозно растение, което изисква минимални грижи, срещу които дарява на стопаните си екзотика и здраве. Всичките му видове са светлолюбиви и най-доброто място за тях е слънчевият южен прозорец. Растат и на по-слабо осветени места, но не се развиват достатъчно добре. През зимата се чувстват чудесно в отопляваните стаи, като сухият въздух не им вреди. Поливат се редовно, като се внимава да не се задържа вода в подложката. През лятото, ако има възможност, е добре да се изнасят на балкона или в градината, като им се осигурява защитено от ветрове място. Летувалите на открито растения по-често цъфтят.
Алоетосе размножава с отделяне на страничните розетки, които се образуват в изобилие в основата на растението. Може да се употребят и връхни или стъблени резници. Преди да се засадят, резниците се подсушават за ден-два и се засаждат във влажен пясък. Вкореняването става бързо и безпроблемно. Младите растения се пресаждат всяка пролет, а възрастните – през няколко години в зависимост от нуждите им. Почвата трябва да е рохкава и хранителна.

Тайните на успеха

Светлина: Обилна и ярка.
Вода: Целогодишно умерено поливане.
Влажност на въздуха: Предпочитат сух въздух.
Подхранване: Не е нужно.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Растителна защита с билкови отвари

В случай, че се появят неприятели по зеленчуковите култури, можете да използвате следните настойки и отвари от лечебни растения: Листни въшки – отвара от полски хвощ, ревен, обелки от лук, картофи,...

Цъфнат ли картофите, полейте ги

Когато картофените растения са във фаза бутонизация - цъфтеж, се изостря чувствителността им към влагата. В този период клубените нарастват интензивно и имат най-голяма нужда от вода. През този период...

Колко дълбоко да обърнем градината

На каква дълбочина трябва да се обработи мястото, за да може земята да ражда богато? На този въпрос няма еднозначен отговор. Принципът е следният - за зеленчуци с плитка коренова система е достатъчно ...

Как да си завъдим шлемник?

Скутеларията (Scutellaria), известна и като шлемник, е род от семейство Устоцветни, който включва около 360 вида растения. Те са многогодишни, коренищни, рядко едногодишни, тревисти или полухрастовидн...

Начало