Пролетно растение, което обаче не се радва на известността на минзухара или кокичето. Хионодоксата е била непозната като градинско растение преди края на 19 век. Засадете луковиците в големи групи и ги оставете да се натурализират в алпинеум или тревисто място. Цветовете с по 6 венчелистчета са елегантно подредени над лентовидните листа.
Сортове: X. луцилие е най-често срещаният вид - височина 15-25 см, сади се през 7,5 см, цъфти през февруари - април. Всеки бледосин цвят има ясно изразен бял център. Сортът Alba е бял, a Pink Giant - розов. Най-големите цветове (3,5 см) са на X. гигантея. X. сардензис е със стандартни размери - сините цветове са с малко бяло „оченце".
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете туфите през май. Пресадете веднага.
За да режете зелки още в края на април и началото на май, засейте семената на открита добре наторена и обработена леха. Необходими ви са 7-8 г семена на кв. метър. Семената са дребни - с диаметър 1-2 ...
Лисичината (Corydalis), известна у нас като петльови гащи, е род, който наброява около 320 растения, разпространени в умерения пояс на северното полукълбо. Това са декоративни растения, които не се ну...
Овесеният корен (Tragopogon porrifolius) е вкусен зеленчук. Кореноплодите му се използват като подправка на супи и ястия, както и като самостоятелни предястия. От свежите листа пък напролет се правят ...
Зеленчуците, които се отглеждат като втори култури изискват подходящо торене, което да бъде съобразено със специфичните климатични условия на летния сезон. Високите температури, голямото изпарение, ни...