През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Филизенето е една от пролетните операции, които се правят в лозето. То се провежда около 10-15 май, когато ресите са се оформили и леторастите са достигнали дължина 10-20 см. От тях се премахват главн...
Щитоносните въшки са едни от най-честите неприятели по лимона. Те са различни видове, но повредите от тях са все едни и същи. Смучат сок и с това ощетяват растението, което в крайна сметка може и да з...
В райoните с мека зима, най-често в Южна България, главестото зеле може да се отглежда на открито и през зимата. За това производство се използвaт само определени сортове, които притежават много добра...
Сенполията или така наречената африканска виолетка, е любимо цвете в много домове тъй като цъфти непрекъснато. Както всички декоративни растения и то се напада от различни гъбни, бактериални и вирусни...
Рибес