През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Не е трудно да се установи. Опитаме ли се да разгънем свития като пакет лист, ще видим причинителя - черна въшка. Така се и нарича - черна черешова листна въшка (Myzus cerasi). Има я навсякъде из стра...
Вратигата (Tanacetum vulgare) е пренесена от Азия. Родът включва около 60 вида. Грубите, разклоняващи се стъбла достигат до 1 м височина. Осеяни са с множество тъмно зелени листа, които са двойно п...
През зимните месеци на масата винаги ни се иска да има плодове, събрали слънчевата енергия от лятото. Ябълките са най-много търсени и използвани от всички. За да ги има, след беритба трябва да се съхр...
Опрашването и оплождането при овощните растения е основната предпоставка за редовно плододаване. Видовете и сортовете се делят на две групи – самоопрашващи се и чуждоопрашващи се. При първата група пр...
Калистемон