През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Понякога листата остават по дърветата дори и след като е паднал сняг. Това предизвиква напълно обоснована тревога у градинарите: може би явлението не е безопасно за презимуването на растенията. Наис...
Ериката е сред любимите цветя на зимата, които могат все още да украсят балкона ви. Ако вече сте се снабдили с такъв екземпляр, то трябва да знаете, че презимуването на растението трябва да премине об...
Цинерарията (Cineraria) или познатото още като спореж и сенецио растение е много красиво саксийно цвете, което се използва за украса на хладни и светли помещения. Тя е едно от най-разпространените рас...
Често любителите, които отглеждат цитрусови дръвчета в домовете си, се оплакват, че пъпките и листата окапват. Преовлажняването на почвата в съда е възможна причина за това. Обикновено лошо е направен...
Лупинус (дървесна лупина)