През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Целозията е едно от любимите градински цветя у нас. Известна е преди всичко като петльов гребен. Разпространени са предимно две форми на този род. Освен кристата, която познаваме като петльов гребен, ...
Авокадото произхожда от от Централна и Южна Америка. В Европа може да се култивира само в отоплявани помещения. У нас любителите на екзотика го отглеждат в стайни помещения. Разбира се, при такива усл...
Стара градинарска практика е създаването на кулисни посеви в градините. Това са ивици от високо растящи видове, които правят завет на зеленчуците и ги предпазват от по-силни пориви на вятъра. Напослед...
Дицентрата е необикновено изящно растение, известно в културата от началото на XIX век. Французите го наричат сърцето на Жанет, немците – цвете на сърцето, в Русия е известно като разбито сърце, а у н...
Ромнея