През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Късното зеле се отглежда за зимнина. Различава се от ранните и средноранните култури по сроковете за производство на разсад, разсаждане и прибиране на реколтата. За късното главесто зеле семената се...
Ако искате да имате спанак в собствената си градина още преди да е дошла зимата, трябва да го засеете през септември, дори още в края на август. Искате ли обаче да го имате в ранна пролет, началото на...
Още преди да са настъпили силните студове, трябва да пренесете обичките в зимното им жилище. При това не забравете да премахнете всички пъпки и цветове, а също така и младите невдървесинени филизи. Пр...
Мушмулата е последният плод, който се прибира от овощната градина. Беритбената зрялост трудно се установява по външни признаци. Един от показателите е отделянето на плода от клонката. Мушмулата, както...
Леска