През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Често съветваме винарите да използват серниста киселина и вероятно поради това са доста въпросите дали това химично съединение не е вредно за човешкия организъм. Сернистата киселина е една от форми...
Миналата година листни въшки нападнаха розите ми. Какво бих могла да направя, за да ги избавя от тази напаст, ако се появи и тази година? Моника Димитрова Изразът ви напаст е съвсем сполучлив....
При производството на зеле най-голямо стопанско значение има късното полско производство. То задоволява нуждите на населението за прясна консумация и за консервиране. Главестото зеле е взискателно към...
Голямата площ може да се озелени с почвопокривни растения, които достатъчно бързо ще образуват плътен килим от листа и цветове. Няма да ви се налага и да чистите плевелите дори: почвопокривните растен...