През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Восъчето (Ноуа carnosa) е издръжливо цвете, но не обича тесните саксии. Само напролет обаче можете да сменяте съда, в който расте. Пресаждане се налага, когато пръстта се пренасити с корени. Тогава пр...
Ако жълтеенето започва от най-старите листа, една от причините е недостиг на азот. Пожълтява ли върхът и най-младите листа, това е признак за неинфекциозна хлороза. При по-силно развитие на хлорозата ...
Това прекрасно планинско растение вирее в диво състояние в австрийските Алпи и в Швейцария, където народа го нарича Коледна или Христова роза. В нашите градини то принадлежи към най-добрите растения ц...
Когато вирус лепне зеленчуците, щетите са много големи. Вирусите се развиват в клетките и за да се унищожат, трябва да се унищожат самите клетки, а това значи целите растения. Затова срещу тези болест...
Коелрутерия