През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Светлината е особено важна за растежа и развитието на зеленчуковите растения. Някои от тях са силно светлолюбиви и не понасят засенчване. При по-слаба светлина силно светлолюбивите растения се изтегля...
Калистемон – как да се грижим за него Калистемонът е родовото име на 34 вида храсти от семейство Myrtaceae. По-голямата част от видовете са ендемични за Австралия, четири вида са открити в Нова Ка...
Ранното кафяво гниене е една от най-опасните и разпространени болести по овощните дървета. Напада и костилковите и семковите овощни видове. Най-големи повреди обаче нанася на кайсията, черешата, вишня...
Топлите гнезда са култивационни съоръжения, които дават възможност да се отгледат ранни зеленчуци в сроковете, които бихте го постигнали, ако използвате полутопъл парник, но при значително по-малко пр...
Метасеквоя