През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Западната туя (Thuja occidentali) може да се размножава по семенен начин и чрез зелени резници. Семената на западната туя са плоски и заобиколени с тесни крилца. Когато светлокафявите шишарки прови...
През март трябва да засилите вниманието си към опазване стволовете и основните скелетни клони на дърветата от слънчев пригор, тъй като слънчевите лъчи са вече много силни. Този пригор представлява ...
Златната момина сълза или оранжевата сандерсония (Sandersonia aurantiaca) е растение от семейство Liliaceae. В своята топла родина, Южна Африка, през периода на летните дъждове, сандерсонията цъфти об...
Работата по подготовката на розите за зимата трябва да започне по-рано, макар че през последните години климатът леко се е изменил към по-топъл и нашите рози цъфтят почти до ноември. Когато есента е...
Питоспорум