Как се гледа бяло френско грозде

Бялото френско грозде се отглежда по-трудно от червеното и черното френско грозде, защото се отличава от тях по начина на отглеждане и растеж. По качества не им отстъпва. От неговите плодове се правят сладка, сиропи, желета и др. Расте на по-сухи почви и не се нуждае от много влага, както е препоръчително за за червеното и черното френско грозде. Лошото е, че при зимни условия не е много издръжливо на ниските температури и мръзне, а другите са по-устойчиви. Проявява трудности и при вегетативното размножаване със зелени резници. Те трябва да се приготвят след прецъфтяването на растението. Берат се рано сутрин и се набучкват в студени парници под стъкло. Резниците да имат дължина 10-12 см. Много е важно на всеки резник да се съкращават листата и от листната петура да се оставя само една трета, за да не нарушава сокодвижението. През юни-юли се режат много рано сутрин и се покриват с влажна кърпа, докато се подготвят и набучкват в парника под стъкло. Почвата в парника да има покритие с пясък на повърхността, който да задържа влагата. Първите десет дни са много важни да се спазват часовете на оросяване и да има слънце, за да бъдат снабдени със светлина и топлина. Стъклата на парниковите рамки се варосват, за да се избегне пряката слънчева светлина и изгарянето. Всеки ден редовно се повдигат леко, за да се проверяват младите резници. Ако някой просъхне, се сменя с нов. Това се проверява ежедневно, но до 10, максимум 15 дни, за да не настъпят жеги, както беше през този летен сезон. Когато резниците се вкоренят, е необходимо да се засили проветряването, докато накрая парниковите рамки напълно се махнат и вече вкоренилите се резници растат на открито. Ако процентът на прихващане е малък, има и дурги начини за размножаване. Това може да стане чрез отводи или присаждане с калем преди разлистването рано напролет.