Ендивия

У нас производствен опит в отглеждането на ендивията няма, но любителският интерес заслужава да й се отделят няколко реда.
Отглежда се заради листата, които се употребяват за приготвяне на салати. В този смисъл прилича на салатите, но ботанически се родее с глухарчето и синята жлъчка.
Ендивията (Cichrium Endivia) е едногодишно растение от семейство Сложноцветни (Compositae).
Образува розетка от листа, които съдържат белтъчини, захари, витамин С и малко витамин А, както и минерални соли. Листата имат силно горчив вкус, който намалява чувствително при т. нар. бланширане (избелване). Според формата на листата се различават две разновидности на ендивията – къдрава (с дълбоко нарязани листа и ескариол (с почти целокрайни листа).
Ендивията се развива най-добре върху дълбоки и пропускливи, богати на хранителни вещества и добре обработени почви. Не понася торенето с пресен оборски тор. Органичните торове се дават на някоя от предшестващите култури. Самата тя е добър предшественик на морковите, лука и други зеленчуци. Много е взискателна по отношение на почвената и въздушната влажност. При засушаване, освен че намалява добивът, силно се влошава и качеството. Иначе е студоустойчиво растение. Ако е добре вкоренена, в южните райони на нашата страна презимува успешно.
Ендивията е растение на дългия ден. В летните дни с продължително осветление тя бързо се развива, формира цветоносно стъбло, цъфти и дава плодове. Тъй като се цени заради листната розетка, през този период отглеждането й е рисковано. При нашите условия ескариолът може да се отгледа като ранна пролетна култура, но още по-добре като късна есенна. Къдравата ендивия следва да се отглежда като парникова култура или ранна пролетна.
Ендивията се отглежда чрез предварително произведен разсад. За 100 кв. метра са необходими 3-4 г семена. В разсадните лехи те се засяват рядко, както при късното зеле, и се пикират веднъж или два пъти.
Почвата се подготвя за засаждане както за салатите. Младите растения се засаждат на разстояние 40-50 см между редовете и на 30 см в реда за ескариола и съответно 30-40 на 30 см за къдравата ендивия.
Грижите по време на вегетацията се състоят в редовно разрохкване на почвата и поливане. При поливането се внимава сърцевината да не се мокри, защото бързо загнива.
Най-съществената част от отглеждането е избелването (бланширането). На тази операция се подлагат само добре развити растения. Състои се в повдигане и привързване на листата, така че сърцевината да не се осветява, при което остава бледа и приятно горчива. Тъй като при повдигането листата може да се пречупят, това се прави на два пъти – първия път се приповдигат наполовина и седмица по-късно се привързват напълно. Привързаните растения леко се загърлят. Избелването трае 2-3 седмици. Тъй като бланшираните растения не може да се съхраняват дълго, на избелване се подлагат само толкова, колкото може да се употребят според поставената цел – собствени нужди или пазар. Ако растенията се отглеждат в парник, избелването може да стане чрез покриване с непропускащ светлината материал. В условията на малкото стопанство за тази цел може да се използват саксии, с които се покриват отделни растения.
Нормално развитата къдрава ендивия достига 400, а ескариолът -500 грама.