По влажните и сенчести места на Стара планина и на други места на страната ни расте в диво състояние джодженът. Той е близък родственик на ментата. Но като културно растение, което се отглежда в градината, джодженът е незаменима ароматна подправка, листата на която се използват при приготвянето на различни ястия, салати и консерви. Намира приложение и във фармацевтичната и ликьорената промишленост.
Устройство
Джодженът (Mentha viridis) е многогодишно средно високо растение. Образува хоризонтално разположено коренище, от което всяка година израстват нови стъбла. Стъблото е разклонено и достига на височина 80-100 см. Листата са приседнали, с яйцевидна или удължено яйцевидна форма. Горната им страна е грапава, а долната е покрита с власинки. Цветовете са дребни, събрани в съцветие метлица. Семената са светлчервени до червено-кафяви на цвят. Кълняемостта им се запазва 2-3 години.
Изисквания
В градината или двора джодженът заема малко място. За него се избират не много тежки, но плодородни и умерено влажни почви на място, добре огрявано от слънцето, подправката тогава е по-ароматна, но може да е и леко засенчено. Джодженът е взискателен към влагата в почвата и въздуха. Добре е да е осигурено поливането през вегетацията. На малко място може да се засади и покрай вадите.
Размножаване
Размножава се предимно вегетативно. Предварително мястото трябва да е добре наторено още с есенната обработка за 10 кв. м с 50-60 кг оборски тор, 300- 400 г калиев сулфат и 500-600 г суперфосфат.
За засаждане се използват коренищата, които се нарязват на части, като новите растения трябва да притежават 3-4 възела.Обикновено се засаждат през есента или ако не сте успели, може и рано напролет. Правят се бразди, в основата на които на дълбочина 7-8 см се нареждат резниците, получени от старите растения. След това се покриват с почва и леко се притъпкват.
На по-големи площи джодженът може да се засажда на лехо-браздова повърхност по схема 70+30+30+30х15-20 см.
От местни форми на джоджена са получени два сорта – Прослава и Свежен, които са толерантни на болестта ръжда, която често напада насажденията.
Грижите
Грижите през вегетацията се състоят в редовно окопаване и отстраняване на плевелите. Полива се при нужда. На по-бедните почви при първото окопаване се подхранва с амониева селитра. Надземната маса на растенията се изрязва 2-3 пъти през вегетацията – първия път преди пълното прецъфтяване и втория път преди падането на сланите. Изрязаните стъбла се връзват на снопчета и се сушат на сянка ( да не почернеят листата) в сухо проветриво помещение. През есента поради по-голямата въздушна влага и високата температура е подходящо да се сушат в затоплена стая или сушилня при температура , не по-висока от 40 градуса.
От 100 кв.м се получават 40-50 кг изсушени растения или 20-28 кг сухи листа.
Не винаги почвата на градината е благоприятна за растежа и развитието на зеленчуковите култури. За да се подобри и стане сравнително подходяща, се налага да се положат някои допълнителни грижи. Тежк...
Има ли възможност да го засеете през февруари, не я пропускайте. Не позволява ли времето, отложете за март, но и тогава - колкото е възможно по-рано. По-късните посеви попадат в условия на топло време...
Тихоокеанската аяния (Ajania pacifica) е популярна е още като „сребристо-златна хризантема". Родът включва около 30 вида, разпространени в Централна и Източна Азия. Това са многогодишни растения с раз...
В късите мрачни зимни дни стайните растения се развиват бавно и съвсем не растат. Затова не трябва да бързате с пресаждането им. Има едно изключение Когато саксията е много тясна и корените...
Артишок