Алабашът (Brassica oleracea var. gongylodes L) е много близък роднина на главестото зеле и като него е двегодишно растение. Първата година образува късо надебелено стъбло – стъблеплод, заради който се отглежда, а на втората година развива цветоносно стъбло, цъфти и дава плодове. Използва се като пресен и това дължи на добрата си съхраняемост при обикновени условия. По хранителната си стойност превъзхожда зелето, а по съдържание на витамин С стои на едно от първите места сред останалите зеленчуци. Оттук произтича голямото му значение като противогрипно средство и редом с морковите, ряпата и други зеленчуци, съхранявани в прясно състояние през зимата, заслужава подчертано внимание.
Според големината на стъблеполдите сортовете алабаш са обособени в две групи – дребни и едри.Едрите наричат още зимни. В Европа много се търсят дребните, които се отглеждат като ранни в култивационни съоръжения или като есенни. У нас интересът е към зимните сортове, като Син зимен или Едър зимен. При нашите условия стъблеплодите успешно се съхраняват, заровени в земята.
Нуждите на семейството от алабаш не са особено големи. Затова обикновено не му се заделят специални площи в дворната градина. Така са постъпвали и старите майстори градинари. Традиционно се засажда по тировете и вадите. За по-голямо производство си заслужава да му се отделят специални площи.
Разсадът за зимния алабаш се отглежда както и разсадът за късното зеле. Става готов за 30-35 дни. Ако се засажда на самостоятелна площ, подходящите разстояния са 80 на 40 см.
Важна особеност на алабаша е, че не понася торенето с пресен оборски тор, както и обилното торене с амониева селитра. Те влошават вкусовите му качества. Оборският тор се дава на предшественика, а преди засаждането на алабаша с обработката почвата се обогатява с 30-40 г суперфосфат и 15-20 г калиев тор на квадратен метър. На фона на такова торене с първото окопаване растенията може да бъдат подхранени с 15-20 г на квадратен метър амониева селитра. Стъблеполдите ще бъдат крехки и вкусни, ако им се осигури непрекъснат растеж. Това, редом с подхранването, се постига и с редовни поливки, така че почвата да е винаги умерено влажна. Засушаванията предизвикват загрубяване на стъблеплодите.
Реколтата се прибира късно, след образуването на големите слани. Само от 10 кв. метра може да се получи 20-30 кг доброкачествена продукция.
Загрибването се извършва късно през есента, обикновено след листопада с цел да се предпазят от измръзване лозите през зимата. При прилагане на системата Гюйо преди загрибването се извършва есенна рези...
Засетият през април градински фасул още в началото на май достига онзи момент от развитието си, в който трябва да се окопае. Това първото окопаване. В южните райони и при по-топла пролет този момент н...
При живораждащия (многоетажния) лук (Allium cepa var. proliferum) липсва период на покой, а при топъл климат той може да се развива постоянно. До образуване на цветното стъбло многоетажният лук не се ...
Краставиците в стоманено-стъклени оранжерии основно се отглеждат върху бали от слама. Най-подходящ субстрат, който осигурява добро развитие на кореновата система, е балираната пшеничена слама. Използв...
Патладжан