Алабашът (Brassica oleracea var. gongylodes L) е много близък роднина на главестото зеле и като него е двегодишно растение. Първата година образува късо надебелено стъбло – стъблеплод, заради който се отглежда, а на втората година развива цветоносно стъбло, цъфти и дава плодове. Използва се като пресен и това дължи на добрата си съхраняемост при обикновени условия. По хранителната си стойност превъзхожда зелето, а по съдържание на витамин С стои на едно от първите места сред останалите зеленчуци. Оттук произтича голямото му значение като противогрипно средство и редом с морковите, ряпата и други зеленчуци, съхранявани в прясно състояние през зимата, заслужава подчертано внимание.
Според големината на стъблеполдите сортовете алабаш са обособени в две групи – дребни и едри.Едрите наричат още зимни. В Европа много се търсят дребните, които се отглеждат като ранни в култивационни съоръжения или като есенни. У нас интересът е към зимните сортове, като Син зимен или Едър зимен. При нашите условия стъблеплодите успешно се съхраняват, заровени в земята.
Нуждите на семейството от алабаш не са особено големи. Затова обикновено не му се заделят специални площи в дворната градина. Така са постъпвали и старите майстори градинари. Традиционно се засажда по тировете и вадите. За по-голямо производство си заслужава да му се отделят специални площи.
Разсадът за зимния алабаш се отглежда както и разсадът за късното зеле. Става готов за 30-35 дни. Ако се засажда на самостоятелна площ, подходящите разстояния са 80 на 40 см.
Важна особеност на алабаша е, че не понася торенето с пресен оборски тор, както и обилното торене с амониева селитра. Те влошават вкусовите му качества. Оборският тор се дава на предшественика, а преди засаждането на алабаша с обработката почвата се обогатява с 30-40 г суперфосфат и 15-20 г калиев тор на квадратен метър. На фона на такова торене с първото окопаване растенията може да бъдат подхранени с 15-20 г на квадратен метър амониева селитра. Стъблеполдите ще бъдат крехки и вкусни, ако им се осигури непрекъснат растеж. Това, редом с подхранването, се постига и с редовни поливки, така че почвата да е винаги умерено влажна. Засушаванията предизвикват загрубяване на стъблеплодите.
Реколтата се прибира късно, след образуването на големите слани. Само от 10 кв. метра може да се получи 20-30 кг доброкачествена продукция.
За условията на Южна България рътенето на посадъчния материал от картофи трябва да започне от 15 до 20 януари, а за Северна България - с една седмица по-късно. Преди това обаче трябва го калибрирате п...
Бактерийното изсъхване на доматите се дължи на бактерията Clavibacter michiganensis subsp. michiganensis и напада сортове за средно ранно полско производство. Заразява още и пипера, патладжана и плеве...
Започват да зреят в края на лятото. През есента могат да се наберат зрели плодове или въззелени за доузряване, както, разбира се, и зелени за различни туршии. Стават навсякъде, но най-добри резултати ...
Мушмулата е последният плод, който се прибира от овощната градина. Беритбената зрялост трудно се установява по външни признаци. Един от показателите е отделянето на плода от клонката. Мушмулата, както...
Ряпа