Гонококция - какви са симптомите на болестта?

Гонококцията (трипер) е полово предавано заболяване, което се причинява от специални микроорганизми, наречени гонококи.
Жената може да се зарази чрез полова връзка с болен човек, по-рядко индиректно чрез бельо, изтривалки и други предмети, ползвани от болен от това заболяване. Инкубационният период е средно 3 дни. Болестта протича остро и хронично, като се засягат пикочният канал (уретрата) и цервикалния канал (цервицит).

Острият гонококов уретрит и цервицит
се наблюдават рядко. Изразяват се в чувство на парене и сърбеж до тежест в областта на корема, както и болка при уриниране и изтичане на жълто-зелен гноен ексудат.

Хроничната гонококция
е по-честа, протича с оскъдно течение и минимално парене при уриниране. При тази форма има три особености:
• На първо място е т. нар. многоогнищност на възпалителния процес, като в 85-90 % от случаите е засегнат цервикалният канал, следван от уретрата (65-75 %), ректумът (25-50 %) и оро-фаринксът (2-5 %).
• Безсимптомност (в над 70 % от случаите), която е причина жените да са резервоар на гоноко-ковата инфекция и да се издирват като посочени за източник на заразяването от болните им полови партньори.

По-често, сравнено с мъжете, гонококцията у жените започва с усложнения.
По-важните от тях са:
• Скенеит - това е възпаление на жлезите, разположени около пикочния канал, които се превръщат в болезнени възелчета;
• Бартолинит - възпаление на разположените в големите срамни устни бартолинови жлези. При остър бартолинит жлезата се увеличава до орех или яйце и става болезнена. Налице е висока температура и разтрисане. Кожата в този участък е силно зачервена и лъскава, като може да настъпи нагнояване и оформяне на фистули. При хроничен бартолинит жлезата е променена във вид на твърдо - еластично неболезнено възелче, което може да бъде източник на рецидиви на заболяването;
• Ендометрит и салпингоофорит - развиват се при засягане на матката, маточните тръби и яйчниците. Налице са болки ниско в корема, примесен с кръв гноен ексудат, висока температура и общо неразположение. При нелекуван случай се стига до запушване на маточните тръби и безплодие.

Лечението на гонококцията
у жената налага задължително изследване на гнойния секрет от пикочния и цервикалния канал микробиологично, за да бъде поставена точната диагноза. Назначават се антибиотици (цефтри-аксон, канамицин, тетрациклин и др.). Продължителността на лечението и изборът на медикамент зависи от лекуващия лекар. Следва да се лекуват задължително и половите партньори.