Сърцето ме боли, а уж ми няма нищо?

Статията е за всички, които се чувстват „сърдечно болни", а всъщност не са!

Става въпрос само за разстройства на сърдечните функции, свързани с регулиращата роля на вегетативната нервна система. Причините могат да бъдат различни: външни (неблагоприятни метеорологични въздействия, интоксикации от алкохол, никотин и вътрешни (сигнали от заболял орган на тялото, биологични периоди в живота - пубертет, бременност, кли-макс, свързани с функционални нарушения на ендокринната система).
Значителна част от пациентите посещават кардиологичните кабинети, защото се чувстват „сърдечно болни". За тях обикновено се казва, че имат „нервно сърце". Те просто трябва да бъдат убедени, че не са сърдечно болни и с нужната отговорност да се докаже, че са здрави.
Вегетативната нервна система осъществява инервацията на сърцето чрез вагус и симпатикус. При различните индивиди преобладава действието на един от тях. Казваме - ваготоник - това са хората с бавен пулс и стабилност на кръвното налягане. Симпатикотоник - склонност към ускорен пулс и лабилно кръвно налягане с тенденция към повишено. Смесен тип - елементи от двата раздела на вегатативната нервна система.
В зависимост от проявените смущения от страна на сърцето при вегетативнонервни нарушения се очертават различни форми: невроциркулаторна дистония, сърдечна невроза, функционална стенокардия. Симптомите при разстройство на вегетативната нервна система са разнообразни и наподобяват познатите ви сърдечни заболявания. Срещат се предимно при жените, пролетно време са по-чести. В около 80 % от засегнатите се наблюдава лесна умора, потиснатост, намалена работоспособност. Съдовият тонус е лабилен - проявяват се внезапни пристъпи от зачервяване или побледняване, изтръпване на крайниците, изпотяване, резки колебания в кръвното налягане. Сърцебиенето е много често (85 %) - предизвиква го всяка емоция, но често е немотивирано. В 2/3 от страдащите се среща тежест и сърдечна болка, но тя е различна от истинската стенокардия (по-продължителна, без засягане на общото състояние).
Профилактиката и лечението са трудни и изискват упоритост, за да се премахнат причините. Има нужда от психотерапия, лечебна физкултура, закаляващи процедури, балнеолечение. Медикаментозното лечение трябва да се осъществи от лекар.