14.08.2020 година
1564339898.swf
Б
олежки
  4343  |   0  
Сенната хрема и хомеопатията
Първото описание на сенната хрема срещаме в трудовете на Гален - един от най-великите лекари на античността. Около сто години след него Ван Хелмонт отбелязал сезонността на възникване на задух, която било възможно да се дължи на въздействието на цветния прашец. Едва през 1819 г. английският лекар Джон Босток описва историята на своята собствена болест, която той нарекъл сенна хрема.
Страдащите от сенна хрема най-често се оплакват от водниста и бистра хрема, често кихане, чувство за парене и сърбеж в очите и носа, подуване на клепачите, еластична кашлица и др., като тези оплаквания се появяват в периода на цъфтеж на дърветата и тревите. В по-тежки случаи могат да се наблюдават и прояви на задух, дължащи се предимно на спазъм на дихателните пътища.
Конвенционалните лекарствени средства, използвани за лечение на сенната хрема, потискат в една или друга степен алергичните прояви, но те по никакъв начин не стимулират организма сам да преодолее съществуващия в него дисбаланс по отношение на отделяне на вещества, предизвикващи алергична реакция и на вещества с противоалергично действие. Друг недостатък на тези медикаменти е, че много от тях могат да окажат сериозни странични въздействия, особено ако се приемат по-дълго.
За провеждането на хомеопатичното лечение не съществуват никакви противопоказания. С хомеопатични медикаменти могат да бъдат лекувани всички, включително бременните жени и децата. Дори при децата ефектът от хомеопатичната терапия е още по-голям, като това се обяснява с големите потенциални възможности на организма, на по-краткия ход на заболяването и на факта, че в детска възраст кортизоновите препарати са по-рядко употребявани и не са успели да потиснат естествената реактивност.
Хомеопатичният метод на лечение се състои в приемането от пациента на медикаменти, получени чрез многократно разреждане на вещества (най-често от растителен, животински или минерални произход), които в неразреден вид биха могли да причинят оплаквания, подобни на тези, които се стремим да лекуваме, т.е. подобното се лекува с подобно. На ужилените от пчела например лекарите хомеопати предписват хомеопатичен медикамент, който съдържа пчелна отрова в много голямо разреждане. По такъв начин тя не би могла да причини каквато и да било алергична реакция, но стимулира организма да неутрализира алергична реакция, провокирана от пчелната отрова. Нещо повече, приемането на това хомеопатично лекарство може да повлияе много бързо не само оплакванията от болки, парене и сърбеж в болестта наужилването, но и всякакви други кожни или лигавични алергични реакции, свързани с усещане за сърбеж и парене. Повлиява се дори и чувството за задух при хора, при които е налице свръхчувствителност към пчелната отрова. Клинични проучвания в лабораторни условия (извън човешкия организъм) доказват, че хомеопатични медикаменти като апис мелифика, пумон хис-тамин и др. стабилизират мембраните на клетките, коиго са главните виновници за алергична реакция и по този начин се предотвратява отделянето от тях на алергични вещества.
Ако симптоматичното хомеопатично лечение на сенната хрема бъде комбинирано с хомеопатичен медикамент за чувствителния тип на пациента, резултатът ще бъде още по-добър. Само по този начин може да се постигне ефективен и траен контрол на алергичната реакция.
Хомеопатията предлага възможност не само за лечение, но и за успешна профилактика на сенната хрема. Това се постига основно чрез подходящо комбиниране на на медикаменти, съобразени с чувствителния тип на пациента и приложени около месец преди ежегодно настъпващите пристъпи.
24.09.2012 г. / д-р Марий Татаров

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2020