У нас производствен опит в отглеждането на ендивията няма, но любителският интерес заслужава да й се отделят няколко реда.
Отглежда се заради листата, които се употребяват за приготвяне на салати. В този смисъл прилича на салатите, но ботанически се родее с глухарчето и синята жлъчка.
Ендивията (Cichrium Endivia) е едногодишно растение от семейство Сложноцветни (Compositae).
Образува розетка от листа, които съдържат белтъчини, захари, витамин С и малко витамин А, както и минерални соли. Листата имат силно горчив вкус, който намалява чувствително при т. нар. бланширане (избелване). Според формата на листата се различават две разновидности на ендивията – къдрава (с дълбоко нарязани листа и ескариол (с почти целокрайни листа).
Ендивията се развива най-добре върху дълбоки и пропускливи, богати на хранителни вещества и добре обработени почви. Не понася торенето с пресен оборски тор. Органичните торове се дават на някоя от предшестващите култури. Самата тя е добър предшественик на морковите, лука и други зеленчуци. Много е взискателна по отношение на почвената и въздушната влажност. При засушаване, освен че намалява добивът, силно се влошава и качеството. Иначе е студоустойчиво растение. Ако е добре вкоренена, в южните райони на нашата страна презимува успешно.
Ендивията е растение на дългия ден. В летните дни с продължително осветление тя бързо се развива, формира цветоносно стъбло, цъфти и дава плодове. Тъй като се цени заради листната розетка, през този период отглеждането й е рисковано. При нашите условия ескариолът може да се отгледа като ранна пролетна култура, но още по-добре като късна есенна. Къдравата ендивия следва да се отглежда като парникова култура или ранна пролетна.
Ендивията се отглежда чрез предварително произведен разсад. За 100 кв. метра са необходими 3-4 г семена. В разсадните лехи те се засяват рядко, както при късното зеле, и се пикират веднъж или два пъти.
Почвата се подготвя за засаждане както за салатите. Младите растения се засаждат на разстояние 40-50 см между редовете и на 30 см в реда за ескариола и съответно 30-40 на 30 см за къдравата ендивия.
Грижите по време на вегетацията се състоят в редовно разрохкване на почвата и поливане. При поливането се внимава сърцевината да не се мокри, защото бързо загнива.
Най-съществената част от отглеждането е избелването (бланширането). На тази операция се подлагат само добре развити растения. Състои се в повдигане и привързване на листата, така че сърцевината да не се осветява, при което остава бледа и приятно горчива. Тъй като при повдигането листата може да се пречупят, това се прави на два пъти – първия път се приповдигат наполовина и седмица по-късно се привързват напълно. Привързаните растения леко се загърлят. Избелването трае 2-3 седмици. Тъй като бланшираните растения не може да се съхраняват дълго, на избелване се подлагат само толкова, колкото може да се употребят според поставената цел – собствени нужди или пазар. Ако растенията се отглеждат в парник, избелването може да стане чрез покриване с непропускащ светлината материал. В условията на малкото стопанство за тази цел може да се използват саксии, с които се покриват отделни растения.
Нормално развитата къдрава ендивия достига 400, а ескариолът -500 грама.
Абутилонът е чудесно растение, което цъфти обилно и продължително с красиви едри цветове в разнообразна багра. При добро отглеждане нежните му мъхести листа образуват пищна корона, която краси дома д...
От познатата ни паричка през годините са се появили голям брой градински сортове. Почти всички са кичести и централният жълт диск липсва, а багрите са от бяла до червена. Всички са многогодишни, но об...
За това екзотично цвете ще ви трябва място на слънце и завет. Спрекелията е едно от ефектните и деликатни растения, които може да се отглеждат на открито в по-топлите части на страната и ако почвата е...
Вечнозелените листа са многобройни, а през април и май дългите клонки с цветове приличат на момини сълзи. Напролет яркочервените листа са истинското великолепие на най-популярните сортове. Този бавнор...