За подправка служат младите листа (може да са свежи или изсушени) за супи и ястия от агнешко и овче месо, в консервната промишленост за сокове и други хранителни продукти. Листата са със силен и приятен аромат, които се запазва и след изсушаването им. Той се дължи на етеричното масло. Освен това са богати с витамин С, каротин, минерални соли – калий, калций, магнезий, фосфор.
Устройство
Калоферчето (Chrysanthemum balsamita) е многогодишно растение. Листата са сиво-зелени, целокрайни, яйцевидно изтеглени, с назъбен външен ръб. Долните листа са по-едри от горните. Стъблото е право, слабо разклонено, ръбесто, овласено, достига на височина до 120 см. Цветовете са жълти, събрани в съцветие кошничка. Семената са дребни.
Калоферчето се отглежда като медицинско растение и подправка в Европа, Азия и Америка. У нас се използват местни форми.
Изисквания
Растенията са студоустойчиви и презимуват добре на открито. Рано напролет започва оформянето на листната розетка. Цветоносното стъбло се образува през май, семената узряват през юли. Растенията са устойчиви на засушаване. Ако искаме да получим качествена листна маса, е необходимо да се осигури на растенията оптимална влажност и хранителни вещества в почвата. Тя трябва да се поддържа чиста от плевели и рохкава. При окопаването трябва да се отстраняват издънките, които през втората година заемат междуредието.
Калоферчето може да расте на всички видове почви, достатъчно е те да са добре обработени, наторени с оборски тор и запасени с влага. Растенията добре понасят и минералното торене.
Размножаване
Новите растения растат от семена или вегетативно. Когато се използва семенният начин на размножаване, семената се засяват през март на редове. Разстоянието между редовете е 60 см. Тогава са ви необходими за 100 кв.м 60 г семена. Ако искате да използвате вегетативно размножаване, тогава туфите се изваждат през есента и се разделят на части. По всяка от тях трябва да има по няколко добре развити коренчета. Засаждат се редово на разстояние между редовете 50-60 см, а в реда на 20-25 см. Може да се използва и лентовото засаждане по схема 80+70х20 см. Най- високи добиви се получават през третата година, най-ниски – през първата. От по-гъстите посеви също листната маса е повече.
Грижите
Грижите през вегетацията на растенията се изразяват в редовно унищожаване на плевелите, поливане, подхранване с комбинирани минерални торове, а може и с течен оборски тор. През есента не пропускайте да внесете суперфосфат и калий, а през пролетта и по време на вегетацията – азотен тор (амониева селитра).
Беритбата на листата се прави периодично. За домашна употреба и за пазара листата се изрязват с дръжките и се правят на връзки. През вегетационния период е възможно да се направят 3-4 беритби. Ако растението се отглежда за етерично масло, прибирането се извършва във фаза на цъфтеж.
Когато не цъфти, този храст изглежда доста необичайно. Високите бамбукоподобни стъбла са с восъчно покритие. Не издържат на силните студове, но напролет от основата лесно израстват нови. След дребните...
Блатнякът е подходящ главно за блатисти местности. Вирее и във влажен бордюр, но се чувства най-добре в мочурлива земя близо до езеро. Тъмнозелените сърцевидни листа са с назъбени краища, а златистите...
Има алиуми джуджета за алпинеума и високи алиуми за бордюра. Съцветията издържат около месец и повечето видове се отглеждат лесно, но не са популярни. Може би причината е в силната лучена миризма, но ...
Наричат го още спанаково цвекло, защото листата му се използват като спанака. Те са богати на витамини и минерални соли, както и на белтъчни вещева. Манголдът (Beta vulgaris sulsp. cicls Garke) е дв...
Карфиол (цветно зеле)