Китайско зеле

Напоследък китайското зеле придобива все по-голяма популярност у нас, макар отглеждането му да представлява предимно любителски интерес.
Ботаниците различават две разновидности китайско зеле – пекинско (Brassica oleracea var. pecinensis) и китайско (Brassica oleracea var. chinensis). Те са от същия род, към който принадлежи и нашето главесто зеле, както и карфиолът и ряпата, а също броколите и брюкселското зле. Разпространяваното у нас по магазините всъщност е пекинското, но не е грешка в домакинската практика да се нарича и китайско. По външен вид, естествено, и двата вида се отличават от роднините си, а по някои качества ги превъзхождат. В Китай те се употребяват както сурови, така и варени. У нас консуматорите ценят пекинското като вкусна салата. Хранителните качества и на двата вида са безспорни. Листата им са богати на витамини, предимно на витамините С и А, и на минерални соли – фосфорни, калциеви, железни и др. Характерното за съдържащите се в тях белтъчини е, че се намират в много лесно усвоима от човешкия организъм форма. В тези белтъчини голям е относителният дял на незаменимите аминокиселини. Специално за пекинското зеле е характерно високото съдържание на лизин – една от най-важните аминокиселини за човешкия организъм. Захарите са преди всичко под формата на монозахариди. Всичко това прави китайските видове зеле ценна храна както в прясно, така и в преработено състояние.
Китайските видове зеле проявяват по-висока взискателност към условията на отглеждане в сравнени с другите видове от това семейство. Те са растения на прохладния климат и късия ден, но са по-малко издръжливи от другите зелеви култури на ниски температури. В същото време не понасят и високите температури. Особено взискателни са към почвената и атмосферната влажност. Най-добре се развиват на дълбоки, плодородни и влагоемни почви. Характерно за тях е, че имат къс вегетационен период. Това, както и предпочитанията им към по-ниските температури, ги прави удобни за отглеждане през пролетта и през есента.
Отглеждането им при нашите условия не представлява трудност. Разбира се, има си правила и тънкости, които се усвояват в практиката.
Китайските видове зеле се отглеждат чрез пряка сеитба на семената на постоянно място. Пролетното производство може да е и чрез разсад. Сроковете на засяване и цялата агротехника са както при ранното зеле.
Понеже са растения на късия ден и прохладния климат, китайските видове зеле у нас дават добри резултати като есенна култура. Семената се засяват в края на юли и главно през първата половина на август на 40-45 см междуредово разстояние. При ръчната сеитба в любителските градини сеитбата трябва да е по-рядка със стремеж семената да попаднат на препоръчваните разстояния. Ако посевът е по-гъст, след поникването при образуването на първия същински лист растенията се прореждат така, че между тях в реда да ма разстояние 30-40 см.
По-нататък грижите са както при цветното зеле. Те трябва да бъдат постоянни и такива, че в относително краткия вегетационен период развитието на растенията да не спира. Особено внимание трябва да се обръща на поддържането на почвената влажност, а с това и на въздушната. Дъждуването е подходящ начин за поливане. Почвената повърхност трябва да се поддържа рохка и чиста от плевели. Едн-две подхранвания с минерални торове или с разреден във вода пресен органичен тор се отразяват добре на крайния резултат.
Реколтата е готова за прибиране през първата половина на октомври. От 10 кв. метра може да се добие 20-25 кг китайско зеле.