Наричат го още гулия, градуля, но изглежда най-много е известен с името си земна ябълка. И с право. Клубените, които образува в коренището си, са хрупкави и вкусни. Подобни по форма на картофите, те са богати на захари, протеини, мазнини, витамини, минерални соли. Може да се употребяват като десерт или за приготвяне на салати (настъргани например с моркови). В народната медицина се използва при стомашни и бъбречни заболявания, маса.
Биологически особености
Топинамбурът (Helianthus tuberosus L.) е многогодишно растение от семейство Сложноцветни (Compositae).
Кореновата система на топинамбура е силно развита. За разлика от слънчогледа, с когото са много близки роднини, по нея се образуват подобно на картофите грудки. Те съдържат чувствителни количества захари, предимно под формата на инулин.
Стъблото, подобно на стъблото на слънчогледа, е добре облистено и достига до 2-3 м височина. Това прави топинамбура подходящо за кулисни насаждения растение.
Цветовете са подобни на слънчогледовите, но са дребни. Цъфти късно и семената му не могат узреят да се използват за размножаване. За тази цел служат грудките.
Изисквания към климатичните и почвените условия
Топинамбурът е студоустойчиво растение. Клубените в почвата не страдат от зимните студове където и да било в страната ни. Ако измръзнат, това ще рядък случай.
Издръжлив е на засушаване и може да се отгледа в по-сухи области, но поливането му се отразява добре.
Не е придирчив към почвата, добре се развива и на песъчливите, дори и на чакълестите. Важно е почвата да бъде добре обработена, рохка, за да нарастват клубените.
Начини на отглеждане
В дворовете топинамбурът най-често се отглежда край оградите без да се полагат специални грижи. Може да се отгледа и с декоративна цел и тогава се засажда в отделни гнезда. Когато с него ще се създават кулиси край зеленчукови лехи, засажда се в една или две редици на 60 см една от друга. Със засаждането се осигурява около 30 см между растенията в реда. За целта служат дребни клубени. Ако са едри, нарязват се на части. Поникват дори и обелките, стига пъпките по тях да не са повредени. Дълбочината на засаждането е 8-10 см.
Веднъж засаден, топинамбурат може да остане на това място много години, защото от наизвадените клубени се развиват нови растения. Това е известно неудобство, когато на тази площ искате да отгледате друга култура. Колкото и грижливо да сте изваждали, все някакви клубенчета са останали в почвата и развилите се от тях растения стават нежелани в новия посев. Иначе грижите за топинамбура се свеждат главно до окопаване с цел да бъдат премахнати плевелите.
В истинския алпинеум трябва да има поне един вид от това растение. Ако засеете лятно- и есенноцъфтящи видове, сините тръбести цветове ще цъфтят от май до октомври. За съжаление повечето генциани са тв...
Пъстрите камбанковидни цветове провисват по клонките на фукцията от юли до октомври. Понякога стъблата загиват от студа, но ако сте избрали препоръчван градински сорт, на следващата пролет новите стръ...
Цветарските хризантеми са основната група. Тя включва най-ефектните видове растения, отглеждани заради красотата на цветовете, а не на цялото растение. Това са изложбените хризантеми, любимците на ара...
За разлика от популярния холандски зюмбюл, този ще намерите трудно. Прилича повече на камбанка, отколкото на зюмбюл. Стъблото е изправено, листата при основата - дълги и тесни, а нежните цветове са по...