Плодовете на бялото и на червеното френско грозде отстъпват по съдържание на витамини на касиса, но в тях има захари, органични киселини, минерални соли, пектин и други вещества, които ги правят годни за производство на сокове, сиропи, желета, а и за консумация в прясно състояние. Те са по-подходящи за консумация от диабетиците в сравнение с ягодите, малините и къпините. Плодовете им повишават апетита и подобряват дейността на храносмилателната система.
Бялото и червеното френско грозде се отглеждат много ограничено, като единични растения в дворните градини.
По своето устройство и биологични особености не се различават съществено от касиса. Понасят по-леко горещините и временни засушавания, но студоустойчивостта им е по-слаба от студоустойчивостта на касиса. Малко по-невзискателни са към почвената и въздушната влажност и към почвеното плодородие. Неподходящи за тях са терените, задържащи вода, както и много леките, кисели и алкални почви.
Размножаването се извършва с резници, но вкореняването им е много по-трудно отколкото резниците на касиса. Поради това често се вкореняват зелени резници. Взимат се филизи с дължина 10-12 см, изрязват се част от листните им петури и се поставят в парник, в който над почвата се насипва 3-4 см пясък. Грижите се изразяват в редовно овлажняване и частично засенчване през първите 10 дни.
Беритбата се извършва, когато плодовете придобият характерното оцветяване и развият вкусовите си качества. Зреят почти едновременно и плодовете не окапват.
Подофилумът е рядко растение. Ще го намерите в някои от каталозите, но не и в градинския център. Подходящо почвопокривно растение за сенчесто място. Обикновеният вид е с листа на кафяви петънца, а сле...
Алстромерията е известна като растение за букети, но може да я отглеждате в градина, ако почвата в нея е подходяща. Цъфти през юни - август. За съжаление през първата година цветовете може да са ...
Цеструмът от семейство Solanaceae не е особено известен у нас, но заслужава да бъде отглеждан заради непретенциозността и красотата си. В тропиците на Южна и Централна Америка растат около 150 предс...
Смилацината е с дъговидно извити облистени стъбла, подобно на полигонатума, но дребните мъхести цветове по връхчетата на стъблата са разположени гроздовидно, а не поединично. След ароматните звездовид...