Красотата на този храст се вижда наесен. Листата стават червени или виолетови, а след като опадат, лъскави пурпурни плодчета украсяват голите клони чак до Коледа. Засадете в групи, а не поединично, за да сте сигурни, че плодчетата ще се появят. Цветовете са незначителни.
Сортове: Най-популярният вид е С. bodinieri giraldii. Достига височина около 1,8 м, през юли се окичва с лилави цветове, а през септември или октомври - с бледопурпурни плодчета. Някои разсадници предлагат С. bodinieri Profusion. C. japonica е по-дребна и по-деликатна; достига 90 см височина, с розови цветове и виолетови плодчета.
Място и почва: Сравнително плодородна почва с добри дренажни свойства. Мястото трябва да е слънчево и на завет.
Подкастряне: Не е задължително. В началото на пролетта отстранете нежеланите или счупените клонки.
Размножаване: Чрез отводки наесен или заложете резници в сандъче на открито през лятото.
От късото стъбло на роеото израстват месести удълженоланцетни листа. Обагрянето им е необикновено – отгоре лъскаво зелено или жълто-зелено, а отдолу пурпурно. Интересни са и белите цветчета в пурпурни...
Растението не се радва на особена популярност - не е достатъчно ефектно. Съцветията приличат на цветовете на глухарчето, стъблата са изправени, а листата - копиевидни. Многогодишният крепис е подходящ...
Тези растения са нискорастящи роднини на ешеверията. Г. парагвайензе има листа, дълги 5 см и стъбла, високи 7 см. Г. пахифилум е миниатюрно дръвче със стъбла, високи 2 см, и розетки около 2 см в диаме...
Г. робуста е единственият отглеждан вид. Ефектът от силно нарязаните папратовидни листа изчезва с годините. След като достигне 60-90 см височина, се изхвърля или се намалява височината й. Гревилеята...
Магнолия