Липите са популярни градински растения. Сърцевидните им листа се разтварят рано напролет и остават по клоните до късна есен. През юни и юли се появяват дребни ароматни цветове, а след тях твърди граховидни плодчета. Листните въшки често нападат липата. Те произвеждат лепкава медна роса, която пада от дървото, става черна и плесенясва.
Сортове: Дребнолистната липа (Т. cordata) расте бързо и се преврьща в красиво дърво за голяма градина. Едролистната липа (Т. platyphyllos) е по-популярна и може да стане още по-висока - над 30 м. Листата й са много по-големи (дължина 10-15 см) от листата на Т. cordata, отдолу са гъсто мъхести, а клоните не се извиват надолу. Сортът Fastigiata е с колоновидна форма, a Rubra - с червени клонки. Може би най-добрият избор е Т. petiolaris. Устойчива е на листни въшки, клонките са ефектно провиснали, а листата отдолу са бели и леко трептят от вятъра. Друг устойчив на листни въшки вид е Т. euchlora. Американската липа (Т. americana) не понася замърсения въздух.
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства на слънце или полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо, но ако се наложи, силното подкастряне няма да навреди.
Размножаване: Отделете и засадете вкоренени издънки.
Спиреите са популярна група от бързорастящи храсти, които се гледат лесно и цъфтят обилно. Цъфтящите през пролетта видове са с дребни бели цветове, събрани в гроздове на извити стъбла. Цъфтящите през ...
Ревенът има две основни изисквания - влажна почва в близост до воден басейн и достатъчно място. Подходящ е също за по-сухи условия от гунерата например и може да се засади в обогатен с хумус бордюр. Г...
Пахиподиумите са много интересни стъблени сукуленти. Техният естествен ареал на разпространение обхваща засушливите райони на Африка и Мадагаскар. На гръцки названието им означава “дебел крак”, което ...
Обикновеният ясен не хвърля толкова гъста сянка, колкото обикновения бук. Клоните му са силно разклонени, а листата са съставени от малки листенца, но не е подходящ за градината. Късно де разлиства, к...