Липите са популярни градински растения. Сърцевидните им листа се разтварят рано напролет и остават по клоните до късна есен. През юни и юли се появяват дребни ароматни цветове, а след тях твърди граховидни плодчета. Листните въшки често нападат липата. Те произвеждат лепкава медна роса, която пада от дървото, става черна и плесенясва.
Сортове: Дребнолистната липа (Т. cordata) расте бързо и се преврьща в красиво дърво за голяма градина. Едролистната липа (Т. platyphyllos) е по-популярна и може да стане още по-висока - над 30 м. Листата й са много по-големи (дължина 10-15 см) от листата на Т. cordata, отдолу са гъсто мъхести, а клоните не се извиват надолу. Сортът Fastigiata е с колоновидна форма, a Rubra - с червени клонки. Може би най-добрият избор е Т. petiolaris. Устойчива е на листни въшки, клонките са ефектно провиснали, а листата отдолу са бели и леко трептят от вятъра. Друг устойчив на листни въшки вид е Т. euchlora. Американската липа (Т. americana) не понася замърсения въздух.
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства на слънце или полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо, но ако се наложи, силното подкастряне няма да навреди.
Размножаване: Отделете и засадете вкоренени издънки.
Необикновено многогодишно, подходящо за средата или задната част на бордюра - перестите цъфтящи класове се появяват в края на лятото или есента над дълбоко нарязаните листа. Има специфични изисквания ...
Най-популярният вид за стайно отглеждане е Л. лонгифлорум. Високите стъбла достигат 90 см височина, а белите тръбести цветове, дълги 15 см, са силно ароматни. Главните изисквания са пространство и сту...
Подходящо растение за задната част на бордюра. В каталозите е описано като красиво, грациозно, величествено. Стъблата са издръжливи, а листата - сивозелени и дълбоко нарязани. Сферичните съцветия се п...
У нас производствен опит в отглеждането на ендивията няма, но любителският интерес заслужава да й се отделят няколко реда. Отглежда се заради листата, които се употребяват за приготвяне на салати. В...
Илекс (джел)