Липите са популярни градински растения. Сърцевидните им листа се разтварят рано напролет и остават по клоните до късна есен. През юни и юли се появяват дребни ароматни цветове, а след тях твърди граховидни плодчета. Листните въшки често нападат липата. Те произвеждат лепкава медна роса, която пада от дървото, става черна и плесенясва.
Сортове: Дребнолистната липа (Т. cordata) расте бързо и се преврьща в красиво дърво за голяма градина. Едролистната липа (Т. platyphyllos) е по-популярна и може да стане още по-висока - над 30 м. Листата й са много по-големи (дължина 10-15 см) от листата на Т. cordata, отдолу са гъсто мъхести, а клоните не се извиват надолу. Сортът Fastigiata е с колоновидна форма, a Rubra - с червени клонки. Може би най-добрият избор е Т. petiolaris. Устойчива е на листни въшки, клонките са ефектно провиснали, а листата отдолу са бели и леко трептят от вятъра. Друг устойчив на листни въшки вид е Т. euchlora. Американската липа (Т. americana) не понася замърсения въздух.
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства на слънце или полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо, но ако се наложи, силното подкастряне няма да навреди.
Размножаване: Отделете и засадете вкоренени издънки.
Прилича на малка ружа, но за разлика от по-високата си роднина живее дълго. От приосновната туфа листа се появяват здравите стъбла с цветоносни класове. Дисковидните цветове са широки 3,5-5 см, а венч...
С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове. Наесен идва р...
Центрантусът се среща често. Не е капризно растение и има само две основни изисквания - слънчево място и влажна, но неподгизнала почва през зимата. Цъфти от началото на лятото до късна есен. Живее кра...
От познатата ни паричка през годините са се появили голям брой градински сортове. Почти всички са кичести и централният жълт диск липсва, а багрите са от бяла до червена. Всички са многогодишни, но об...
Бяла ела (абиес)