Липите са популярни градински растения. Сърцевидните им листа се разтварят рано напролет и остават по клоните до късна есен. През юни и юли се появяват дребни ароматни цветове, а след тях твърди граховидни плодчета. Листните въшки често нападат липата. Те произвеждат лепкава медна роса, която пада от дървото, става черна и плесенясва.
Сортове: Дребнолистната липа (Т. cordata) расте бързо и се преврьща в красиво дърво за голяма градина. Едролистната липа (Т. platyphyllos) е по-популярна и може да стане още по-висока - над 30 м. Листата й са много по-големи (дължина 10-15 см) от листата на Т. cordata, отдолу са гъсто мъхести, а клоните не се извиват надолу. Сортът Fastigiata е с колоновидна форма, a Rubra - с червени клонки. Може би най-добрият избор е Т. petiolaris. Устойчива е на листни въшки, клонките са ефектно провиснали, а листата отдолу са бели и леко трептят от вятъра. Друг устойчив на листни въшки вид е Т. euchlora. Американската липа (Т. americana) не понася замърсения въздух.
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства на слънце или полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо, но ако се наложи, силното подкастряне няма да навреди.
Размножаване: Отделете и засадете вкоренени издънки.
Калистефусът цъфти през лятото и есента в цветните лехи. Удачен е и за вътрешна украса. Листата са мъхести и дълбоко нарязани, а съцветията приличат на големи маргаритки или на малки хризантеми. В кат...
Нарът е внесен в България преди много години, но се отглежда като единично дворно растение в по-южните райони. Плодовете на нара се ценят високо. Сокът им садържа захари (до 21%), чиста лимонена ки...
Зюмбюлите са растения с много качества - спретнати са, цъфтят дълго, миришат хубаво и ги има в много багри. Но въпреки това отстъпват по популярност на лалетата, нарцисите и минзухарите. При повечето ...
В областите с умерен климат и до стена с южно изложение или в по-топлите части на страната това растение може да се отглежда като вечнозелен цъфтящ храст, но най-често се третира като многогодишно и п...