Кливията е между особено обичаните представители на сем. Амарилисови. Малкият род, към който принадлежи, има само 3 вида, които идват от Южна Африка. Това са тревисти растения с едро късо коренище и дебели месести корени. От коренището излизат двустранно разположени плътни лентовидни листа с тъмнозелен цвят. През всеки вегетационен период се образуват по 4-5 нови листа, които изтрайват по няколко години.
Най-често се отглежда видът Clivia miniata – цинобърната кливия. През пролетта се появява висок и плосък цветонос, увенчан от 10-12 изправени цвята, подобни на тези на хипеаструма, но по-дребни. Обикновено са оцветени в оранжево, но има и форми с жълти, кремави и червени багри. Цветовете се отварят последоветелно един след друг, затова цъфтежният период е дълъг. Ако опрашим изкуствено цветовете, след 9-10 месеца ще имаме узрели плодове – ярки и красиви, оранжево-червени на цвят.
За да цъфтят, кливиите се нуждаят от период на покой. Той започва през септември и за младите растения трае 2 месеца, а за по-възрастните – по-дълго. През септември поливането се преустановява и цветето се настанява на светло място с температура около 10 градуса. Ако листата започнат да повяхват, се полива съвсем оскъдно. След като почивката приключи, започва внимателното поливане, за да не загният корените. Щом се появят новите листа, във водата се прибавят разтворими торове, за да набере растението сили и да цъфне.
Кливиите тежко понасят пресаждането. Техните корени са сочни, месести и служат като резервоар на хранителни вещества и вода. При изваждането от саксията може да се счупят и, особено при обилно поливане, да загният.
Но все пак, минат ли 2-3 години, саксията отеснява – цялата се изпълва от новообразувалите се детки и техните корени. Тогава се налага пресаждане. Кливията внимателно се изважда от саксията и се отделят детките. След това се засажда в нова почва, като саксията се дренира добре. Първите 3-4 дни не се полива, за да завяхнат евентуалните рани по корените. Постепенно водата се увеличава, докато започнем да поливаме обилно, но между две поливки се изчаква почвата добре да просъхне. Пресаждането става след като растението прецъфти и срокът зависи от индивидуалните условия на отглеждане.
Тайните на успеха
Светлина: Харесва слънцето, но понася и лека сянка.
Вода: Обилно поливане през растежния период.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото.
Космосът е популярно едногодишно, което лесно се познава по елегантната форма, деликатните насечени листа и големите съцветия, които приличат на обикновени далии. Традиционните видове имат бели или ро...
Нискорастящо цвете, което може да се използва в бордюр или в голям алпинеум, но най-ефектно е в контейнер между по-високи изправени растения. Не се среща често и едва ли ще го откриете в местния гради...
Някои алпийски растения са твърде големи или твърде напористи за малкия алпинеум, но драбата се чувства прекрасно на малко място. В големия алпинеум може и да не обърнете внимание на листатите й туфи....
Листата с бели ивици образуват ветрилообразни туфи. Акорусът се използва като фон за по-забележителни екземпляри, защото не е капризен – мократа почва, теченията и студените зимни нощи не го притесняв...
Платикодон