Кливията е между особено обичаните представители на сем. Амарилисови. Малкият род, към който принадлежи, има само 3 вида, които идват от Южна Африка. Това са тревисти растения с едро късо коренище и дебели месести корени. От коренището излизат двустранно разположени плътни лентовидни листа с тъмнозелен цвят. През всеки вегетационен период се образуват по 4-5 нови листа, които изтрайват по няколко години.
Най-често се отглежда видът Clivia miniata – цинобърната кливия. През пролетта се появява висок и плосък цветонос, увенчан от 10-12 изправени цвята, подобни на тези на хипеаструма, но по-дребни. Обикновено са оцветени в оранжево, но има и форми с жълти, кремави и червени багри. Цветовете се отварят последоветелно един след друг, затова цъфтежният период е дълъг. Ако опрашим изкуствено цветовете, след 9-10 месеца ще имаме узрели плодове – ярки и красиви, оранжево-червени на цвят.
За да цъфтят, кливиите се нуждаят от период на покой. Той започва през септември и за младите растения трае 2 месеца, а за по-възрастните – по-дълго. През септември поливането се преустановява и цветето се настанява на светло място с температура около 10 градуса. Ако листата започнат да повяхват, се полива съвсем оскъдно. След като почивката приключи, започва внимателното поливане, за да не загният корените. Щом се появят новите листа, във водата се прибавят разтворими торове, за да набере растението сили и да цъфне.
Кливиите тежко понасят пресаждането. Техните корени са сочни, месести и служат като резервоар на хранителни вещества и вода. При изваждането от саксията може да се счупят и, особено при обилно поливане, да загният.
Но все пак, минат ли 2-3 години, саксията отеснява – цялата се изпълва от новообразувалите се детки и техните корени. Тогава се налага пресаждане. Кливията внимателно се изважда от саксията и се отделят детките. След това се засажда в нова почва, като саксията се дренира добре. Първите 3-4 дни не се полива, за да завяхнат евентуалните рани по корените. Постепенно водата се увеличава, докато започнем да поливаме обилно, но между две поливки се изчаква почвата добре да просъхне. Пресаждането става след като растението прецъфти и срокът зависи от индивидуалните условия на отглеждане.
Тайните на успеха
Светлина: Харесва слънцето, но понася и лека сянка.
Вода: Обилно поливане през растежния период.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото.
Полезно и популярно, образуващо гъсти групи растение, подходящо за алпинеума или за краищата на лехи и бордюри. Често се засажда между по-високи луковични растения, като лалета и нарциси. Използва се ...
Бавнорастящ вечнозелен храст с необичайно народно име (“вчера, днес и утре”), свързано с променящите се багри на цвета при прецъфтяване – пурпурна – бледовиолетова – бяла. Сложете растението в стая, в...
Не се отличават с особен хранителни качества, но съдържащите се в тях вещества улесняват храносмилането. Богати са на витамин С, предпочитани са през пролетта, когато другите източници са оскъдни. ...
Единствената вербена, позната на повечето градинари, е популярното растение за лехи, което през лятото се отглежда в лехи и контейнери. По-малко познати са бордюрните многогодишни вербени. Повечето от...
Момина сълза (конвалария)