Растения » Лaперузия

 Лaперузия
Lapeirousia

Южна Африка е родина на много от най-обичаните цветя от семейство Ирисови – гладиоли, фрезии, монтбриеции... От там произхожда още един прекрасен представител на семейството, който съвсем незаслужено все още не е достатъчно популярен – лаперузията.
Родът Лаперузия, наречен в чест на френския изследовател и пътешественик Лаперуз, включва около 60 вида.
Като саксийно цвете се отглежда алената лаперузия (Lapeirousia cruenta) – изящно многогодишно клубенолуковично растение, обитаващо в родината си обраслите с гори планински клисури.
Яйцевидната клубенолуковица на втората година става плътна и се покрива с тънки мрежести люспи. Мечовидните листа с ясно изразена централна жилка са двуредово разположени и достигат на дължина от 15 до 30 см. Яркочервените цветчета са с диаметър около 1,5 - 2 см и са събрани в едностранни класове. Трите им долни листчета имат тъмно петно в основата си. От основата на цветното гърло излизат къси тичинки с тесни удължени прашници.
Лаперузията цъфти през пролетта – от март до май. Всяко съцветие наброява от 6 до 12 цвята, всеки от които издържа около 3-4 дни. Едновременно се разтварят по 4-5 цветчета – както при фрезията. Плодовете – кръгли кутийки, узряват през май-юни. Семената са вишневи на цвят, до 0,3 см в диаметър.
След прецъфтяването листата постепенно завяхват и изсъхват. Настъпва периодът на покой. Поливането се разрежда съвсем и саксиите се прибират до есента на сухо и прохладно място. През октомври цветето се пресажда в смес от равни части градинска почва, торф, добре угнил оборски тор и пясък. Малките дъщерни луковички се отделят и се засаждат като самостоятелни растения. Растенията, получени от семена, зацъфтяват още през първата година. Засяването става в смес от равни части торф и пясък. Малките растения се пикират в същата почвена смес, която се използва при пресаждането.
През лятото лаперузията може да се отглежда на балкона или в градината. Мястото трябва да е слънчево и добре дренирано. За през зимата клубенолуковиците се прибират в сухо и прохладно помещение без минусови температури.

Тайните на успеха

Светлина: Растението е много светлолюбиво.
Вода: Изисква редовно поливане.
Влажност на въздуха: Не много висока.
Подхранване: Само в млада възраст.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Джоджен

По влажните и сенчести места на Стара планина и на други места на страната ни расте в диво състояние джодженът. Той е близък родственик на ментата. Но като културно растение, което се отглежда в град...

Оман (инула)

Много от маргаритоцветните жълти многогодишни растения се срещат във всеки цветен бордюр, а други са наистина редки. Инулата е подходяща за тежка почва и сенчесто място. Съцветията са с тънки езичести...

Шапиче (алхемила)

Алхемилата образува плоска листна туфа. Всяко нарязано листо има тънки власинки, които задържат дъждовните капки и ги превръщат в блестящи сфери. Полезно почвопокривно растение с пухкави разклоняващи ...

Сладък кестен

Дърво за парк, а не за обикновена градина - добре отгледаният екземпляр ще се извиси над 21 м Кастанеята издържа на суша, живее дълго и след горещо и сухо лято ражда плодове, които се ядат. Сортове:...

Начало