Южна Африка е родина на много от най-обичаните цветя от семейство Ирисови – гладиоли, фрезии, монтбриеции... От там произхожда още един прекрасен представител на семейството, който съвсем незаслужено все още не е достатъчно популярен – лаперузията.
Родът Лаперузия, наречен в чест на френския изследовател и пътешественик Лаперуз, включва около 60 вида.
Като саксийно цвете се отглежда алената лаперузия (Lapeirousia cruenta) – изящно многогодишно клубенолуковично растение, обитаващо в родината си обраслите с гори планински клисури.
Яйцевидната клубенолуковица на втората година става плътна и се покрива с тънки мрежести люспи. Мечовидните листа с ясно изразена централна жилка са двуредово разположени и достигат на дължина от 15 до 30 см. Яркочервените цветчета са с диаметър около 1,5 - 2 см и са събрани в едностранни класове. Трите им долни листчета имат тъмно петно в основата си. От основата на цветното гърло излизат къси тичинки с тесни удължени прашници.
Лаперузията цъфти през пролетта – от март до май. Всяко съцветие наброява от 6 до 12 цвята, всеки от които издържа около 3-4 дни. Едновременно се разтварят по 4-5 цветчета – както при фрезията. Плодовете – кръгли кутийки, узряват през май-юни. Семената са вишневи на цвят, до 0,3 см в диаметър.
След прецъфтяването листата постепенно завяхват и изсъхват. Настъпва периодът на покой. Поливането се разрежда съвсем и саксиите се прибират до есента на сухо и прохладно място. През октомври цветето се пресажда в смес от равни части градинска почва, торф, добре угнил оборски тор и пясък. Малките дъщерни луковички се отделят и се засаждат като самостоятелни растения. Растенията, получени от семена, зацъфтяват още през първата година. Засяването става в смес от равни части торф и пясък. Малките растения се пикират в същата почвена смес, която се използва при пресаждането.
През лятото лаперузията може да се отглежда на балкона или в градината. Мястото трябва да е слънчево и добре дренирано. За през зимата клубенолуковиците се прибират в сухо и прохладно помещение без минусови температури.
Тайните на успеха
Светлина: Растението е много светлолюбиво.
Вода: Изисква редовно поливане.
Влажност на въздуха: Не много висока.
Подхранване: Само в млада възраст.
Обикновено витисът се отглежда заради плодовете, но няколко вида се продават само заради декоративната им стойност. Осигурете подпорки, защото видовете на витиса се прикачват с мустачки. Основното им ...
Блатнякът е подходящ главно за блатисти местности. Вирее и във влажен бордюр, но се чувства най-добре в мочурлива земя близо до езеро. Тъмнозелените сърцевидни листа са с назъбени краища, а златистите...
Необикновено растение за бордюра или за градината с диви цветя. Стъблата са тънки, а цветовете са в съцветия, подобни на четки за чистене на бутилки. Листата са насечени. Растението е издръжливо, жизн...
Малко цветове могат да съперничат на яркосиньото на някои анхузи -задължително растение за лехата или бордюра, особено ако обичате тази багра. Многогодишната анхуза не е привлекателна. Тънките разклон...
Росянка