Едни от най-ефектните ампелни растения за вътрешна украса са еписциите.Техните мъхнати листа, проблясващи в сребристи, бронзови или медни оттенъци, са извънредно декоративни и привлекателни, а когато се появят и алените цветчета, растенията стават приказно красиви. Друго ценно качестсво е техният бърз растеж и продължителният период на цъфтене.
Това са невисоки тревисти представители на семейство Геснериеви, които произхождат от тропиците на Америка. Възрастните екземпляри достигат около 50-60 см дължина и имат до 20-30 развити разклонения, от които поне половината цъфтят едновременно.
Въпреки че името еписция на гръцки означава засенчена, растенията се развиват най-добре на разсеяна светлина. Ако помещението, в което се отглежда еписцията, е тъмно, тя ще се развива и ще цъфти без проблеми, ака се осветява с луминесцентна лампа по 12-14 часа дневно. Понеже изискват висока въздушна влажност, добре е саксиите с еписции да се поставят в широки съдове, пълни с влажен мъх. Директното опръскване на листата не се препоръчва, тъй като се получават грозни петна, а при ниска температура и загниване. Друго важно условие еписцията да покаже цялото си великолепие е температурата. През зимата тя не бива да пада под 18 градуса, защото развитието на растенията се задържа, листата издребняват и се увеличава опасността от загниване.
Еписциите се размножават лесно чрез стъблени резници и даже чрез вкореняване на листа. За това е нужна само висока температура и въздушна влажност. Резниците се засаждат директно в лека почвена смес или се вкореняват предварително във вода. Младите растения се пресаждат на няколко пъти в по-големи саксийки.
Почвата за отглеждането на еписциите трябва да е лека и водопропусклива. Водата за поливане трябва да е отлежала поне няколко часа, за да не съдържа хлор. Тя се налива в подложката и ако след 2 часа растението още не я е поело, се излива. Засушаването не може сериозно да навреди на това растение.
Тайните на успеха
Светлина: Нужна е разсеяна светлина, но не директно слънчево огряване.
Вода: Поливането става от подложката, катосе изчаква добро просъхване на почвата.
Влажност на въздуха: Висока, но не се пулверизира директно.
Подхранване: По време на интензивния растеж.
Хеухерата, телимата и тиарелата са група от вечнозелени или дълготрайни растения, които се използват като почвопокривни. Листата им са нарязани, мъхести и с жилки. Цветовете са дребни, стъблата - изпр...
Странно звучащото име на пахистахиса означава на гръцки “дебел клас” и насочва към основното качество на цветето – формата на съцветието. Всеки от едрите наситеножълти “класове”, покрит със снежнобел...
Дребните бели цветове, които през зимата се появяват по безлистните стъбла, не са особено привлекателни. Но ароматът им е специален - отрежете няколко стръка за вътрешна украса и се наслаждавайте на а...
Листата на коридалиса са папратовидни и нежни. Всеки тръбест цвят е с шпоричка отзад и с устнички отпред. Под земята може да има нишковидни корени или грудки, а цветовете са сини, жълти, бели, розови ...
Геум (омайник)